Що се отнася до камшиците… Той поднови заниманията си с карате, когато беше сам в стаята си. Ударът от карате, нанесен достатъчно бързо, щеше да накара дори притежателя на камшик да изгуби интерес. Всъщност той не таеше особени надежди, просто бе решил да не се даде без бой. Дюк беше прав; по-добре да се бяха борили и загинали.
Повече не направи никакви опити да види Дюк.
Продължи да крие храна от подноса със закуската — захар, сол, сухари. Предполагаше, че тази храна едва ли е отровена, защото, въпреки че самият той не я ядеше, тя не се отразяваше по никакъв начин на Котето.
Обикновено ходеше бос, а когато излизаше да се поразходи в градината на слугите, си обуваше плъстени чехли. Оплака се на Мемток, че чакълът наранява краката му през тези глупави чехли — не можеше ли домакинството да си позволи нещо по-добро?
Дадоха му чифт тежки кожени сандали и вече ходеше в градината е тях, за да ги разтъпче.
Сприятели се с главния инженер, като му каза, че когато е бил по-млад, отговарял за проектирането при бившия си господар. Инженерът беше поласкан, защото като част от нисшия ръководен персонал обикновено получаваше повече оплаквания, отколкото приятелски интерес. Хю седна при него веднъж след обяд и успя да покаже широки познания, като просто го слушаше внимателно.
Получи покана да разгледа неговите съоръжения и прекара една изморителна сутрин в пълзене по тръби и оглеждане на агрегати. Инженерът не умееше да пише, но можеше малко да чете и разбираше чертежите. Ако Хю нямаше толкова тревоги на главата си, това сигурно щеше да бъде един интересен ден. Но той се опита да запомни всеки чертеж, който му беше показан, и да ги съпостави с входовете и стаите, през които бе минавал. Целите и намеренията му бяха повече от сериозни: въпреки че по-голямата част от лятото беше прекарал в двореца, той познаваше само нищожна част от вътрешността му и малката градинка за отдих на прислугата. Трябваше да опознае целия дворец; трябваше да проучи всеки възможен изход от помещенията на слугите, който водеше отвъд охранявания портал към помещенията на самките, и най-вече в района, където живееха Барбара и близнаците.
Успя да стигне до вратата, която водеше до женските отделения. Инженерът се поколеба, когато стражът изведнъж застана нащрек, и каза:
— Братовчеде Хю, сигурно няма да има проблем да влезеш вътре заедно с мен, но може би ще е по-добре да идем горе, в кабинета на Главния дворцов прислужник, и да го накараме да ти напише пропуск.
— Както кажеш, братовчеде.
— Всъщност тук няма кой знае какво да се гледа. Стандартното оборудване за казармите — вода, осветление, вентилация, канализация, бани, такива работи. Интересните неща — електростанцията, инсинераторът, управлението на вентилацията и така нататък, се намират на друго място. Нали знаеш какъв е началникът ни — изобщо не му допада идеята някой да допусне дори и най-малкото нарушение на правилата. Така че, ако не възразяваш, аз ще се върна по-късно сам, за да си проведа инспекцията.
— Както на теб ти е удобно — каза Хю е изражение на оскърбено достойнство.
— Е… всички знаем, че не си от онези отвратителни млади жребци. — Инженерът изглеждаше разстроен. — Знаеш ли какво, кажи ми направо, че искаш да разгледаш всичко в моя департамент и аз ще изтичам до Мемток, за да му предам желанието ти. Той знае… Чичо! Ние всички знаем, че се ползваш с благоволението на Тяхна милост. Разбираш ли ме? Не искам да злоупотребявам. Мемток ще напише пропуск и аз ще съм спокоен, както и охраната, и началникът на пазачите. Почакай ме тук, разположи се удобно. Няма да се бавя.
— Не си прави труда. Тук няма нищо, което да искам да видя — излъга Хю. — Както винаги съм казвал, видиш ли една баня, все едно си ги видял всичките.
Инженерът се усмихна с облекчение.
— Много добре казано, ще го запомня. Видиш ли една баня, все едно си ги видял всичките. Ха-ха! Е, остава ни да разгледаме дърводелската работилница и леярната.
Хю го хвана под ръка и продължи да се разхожда с него, но вътрешно кипеше от яд. Беше на косъм! Но последното нещо, което искаше, бе да даде на Мемток повод да заподозре, че се интересува от отделението на самките.
Все пак сутринта бе прекарана по полезен начин. Хю не само успя да определи като един истински крадец слабите места на сградата (като онази врата, през която се вкарваха докарваните стоки; ако нощем само я заключваха, без да я охраняват, сигурно нямаше да е трудно да я разбие), но и успя да се сдобие с два ценни предмета.