Първият беше парче стоманена пружина, дълга около двайсет сантиметра. Хю я взе от някаква купчина отпадъци до леярната и веднага се извини, че му се ходи до тоалетната, където здраво я привърза към ръката си. Той беше тръгнал подготвен за кражби.
Вторият бе още по-ценен: чертеж на най-долния етаж, в която бяха обозначени всички инженерни инсталации, както и всички проходи и врати — включително и на отделението на самките.
Хю се възхити на чертежа.
— Чичо! Но това е великолепно! Сам ли го направи?
Инженерът срамежливо призна, че е негово творение. Бил създаден въз основа на архитектурния план, разбира се, но се наложило да вкара доста изменения и допълнения.
— Великолепно! — повтори Хю. — Колко жалко, че е направен само в един екземпляр.
— О, не! Екземпляри има колкото си искаш, толкова бързо се износват. Искаш ли едно копие?
— С най-голямо удоволствие. Особено ако е подписано от автора. — Когато мъжът се поколеба, той бързо добави: — Може ли да ти предложа текст? Ей тук ще го нахвърлям, а ти ще го препишеш.
И Хю си тръгна с копие, на което пишеше: „На моя братовчед Хю, събрат по професия, който умее да цени красивите творения.“
Вечерта го показа на Котето. Детето беше изпълнено с благоговение. Тя нямаше представа какво е това карта и бе очарована от идеята, че на парче хартия могат да се изобразят дългите коридори и преплетените преходи в нейния свят. Тогава Хю й показа пътя от неговия апартамент до столовата на старшите слуги, местоположението на столовата на обикновените слуги и как може да се стигне до градината. Тя забавено потвърди маршрута, като се мръщеше от необичайните умствени усилия.
— Ти сигурно живееш някъде тук, Коте. Това е отделението на самките.
— Така ли?
— Да. Виждаш ли, можеш да намериш къде живееш. Аз няма да ти показвам, ти знаеш как. Аз просто ще си седя до теб.
— Ох. Чичо да ми е на помощ! Да видим. Първо трябва да сляза по този коридор… — Тя млъкна, за да помисли, докато Хю запази каменно изражение на лицето си. Котето потвърди онова, което той почти бе престанал да подозира: беше изпратена при него, за да го шпионира. — После… Това ли е вратата?
— Точно така.
— После тръгвам право напред покрай кабинета на началника на самките, стигам до края и се обръщам, и… Трябва да живея точно тук! — Тя плесна с ръце и се засмя.
— Твоята стая се намира точно срещу столовата?
— Да.
— Значи го улучи още първия път. Чудесно! Да видим какво още ще можеш да откриеш.
През следващите петнайсет минути тя го заведе на обиколка из отделението на самките — общите стаи на младшите и старшите самки, столовата, общата спалня на девствениците, спалнята на онези, които топлеха леглата, детската стая, родилния дом, служебните помещения, баните, вратата към площадката за игра, вратата към градината, кабинетите, апартамента на главната надзирателка, всичко — и Хю разбра, че Барбара вече не е в родилния дом. Котето сама му каза за това.
— Барбара — сещате се, онази дивачка, на която пишете, — досега тя лежеше там, а сега е тук.
— Откъде знаеш? Всичките стаи си приличат.
— Знам. Това е втората от четирите стаи за майки от тази страна, ако тръгнете от банята.
Хю забеляза с дълбок интерес, че тунелът за поддръжката минава под баните и има люк за излизане точно в коридора, където се намираше стаята на Барбара. С още по-голям интерес установи, че този тунел се съединява е друг, който минава под цялото здание на двореца. Нима съществува широк и неохраняван път, който съединява всичките помещения за слуги? Сигурно не, защото тогава всеки жребец, който проявяваше поне малко инициатива, трябваше просто да пропълзи стотина метра и щеше да се озове в отделението на самките.
И все пак можеше и да е така. Как би могъл един жребец да знае накъде води този тунел?
А и дори да знаеше, защо би рискувал? При условие че имаше възможността да се наслаждава на жените колкото си иска, както в стадо с крави. И как биха могли ръце без палци да се справят с ключалките?
Интересно дали тези люкове могат да се отворят отдолу?
— Ти учиш много бързо, Коте. Сега да опитаме с една част, която не познаваш толкова добре. Като гледаш картината, се опитай да намериш пътя от нашите стаи тук до кабинета ми. Ако решиш и тази задача, ще ти дам една по-трудна. Накъде ще завиеш и по кои коридори ще се изкачиш, ако ти наредя да отнесеш съобщение до Главния прислужник?
След известно чудене тя разреши първата задача, а втората изпълни, без да се поколебае.