— А Дюк?
— Нали това се опитвам да ти кажа, Хю. Дюк няма нищо против това, което са сторили с него. Настанил се е уютно там, непоклатим е и го знае. Дори се държи снизходително с мен. Може да си помислиш, че всъщност аз нося ливреята. С такава защитничка като Грейс, която според него здраво е омотала големия шеф, Дюк е решил, че добре се е уредил. И наистина е така, Хю. И аз нямам нищо против маниерите му; доколкото разбирам, той се е пристрастил към онзи транквилизатор, който употребяват слугите.
— И според теб един мъж, който е бил упоен и скопен, а след това дрогиран до такава степен, че да не му пука, се е уредил добре? Джо, аз съм шокиран.
— Разбира се, че е така! Хю, зарежи предразсъдъците си и погледни трезво на нещата. Дюк е щастлив. Ако не ми вярваш, мога да те изпратя при него, за да поговорите. И с двамата. Ако поискаш.
— Не, мисля, че няма да мога да го преглътна. Ще приема, че Дюк е щастлив. Знам много добре, че ако човек се натъпче здраво с това „Щастие“, той ще бъде щастлив, дори ако му отрежеш ръцете и краката и започнеш да режеш главата му. Морфинът осигурява същия вид щастие. Или пък хероинът. Или опиумът. Което не означава, че са нещо полезно. Това е трагедия.
— О, стига с тия мелодрами, Хю. Всичко е твърде относително. Рано или късно Дюк щеше да бъде кастриран. Да се държи слуга с такъв ръст като жребец е противозаконно, сам знаеш. Така че има ли някакво значение дали е направено миналата седмица, или следващия месец, или когато Понс умре? Единственото нещо, което има значение, е, че той е щастлив и живее в лукс, вместо да се пребива от работа в мините или в оризовите блата, или някъде другаде. Той няма никакви полезни умения, няма никакви шансове да се издигне. В йерархията на слугите, имам предвид.
— А ти, Джо, знаеш ли как си започнал да говориш? Като някой агитатор, проповядващ превъзходството на белите, който разсъждава колко добре си живеят черничките: седят си пред колибите, подрънкват на банджото и си пеят спиричуъли31.
Джо примигна.
— Не е вярно.
Хю Фарнъм почувства как гневът му расте и продължи безмилостно:
— Добре, отречи го. Не мога да те спра! Ти си Избран. Аз съм слуга. Мога ли да ви донеса белия чаршаф, гус’ине? Кога е срещата на Клана?
— Млъкни!
Хю Фарнъм замълча. Джо продължи да говори тихо:
— Няма да споря с теб. Предполагам, че така възприемаш нещата. Тогава да не би да очакваш да заплача? Просто всичко радикално се е променило — и то точно навреме. Преди аз бях слуга, сега съм уважаван бизнесмен, който благодарение на брака има големи шансове да стане племенник в някое благородно семейство. Мислиш ли, че бих се върнал към предишния си живот, дори и да имах тази възможност? И то заради Дюк? Не бих го сторил заради когото и да било, няма да се лъжем. Преди аз бях слуга, сега слугата си ти. Какво се оплакваш тогава?
— Джо, ти беше работник, с когото се отнасят добре. Не беше роб.
Очите на младия човек изведнъж заблестяха, а лицето му придоби такова напрегнато изражение, каквото Хю не беше виждал преди.
— Хю — каза меко той, — някога опитвал ли си да пътуваш с автобус през Алабама? Като „чернилка“?
— Не.
— Тогава си затваряй устата. Изобщо не знаеш какво приказваш. — Той продължи: — Приключваме с темата и се връщаме към бизнеса. Искам да видиш какво съм направил и какво смятам да направя. Тази идея с игрите е най-доброто нещо, което някога ми е хрумвало.
Хю се отказа да спори чия всъщност е идеята; той просто слушаше, докато младият мъж му обясняваше с нарастващ ентусиазъм. Накрая Джо остави писалката и се облегна назад.
— И така, какво мислиш? Някакви предложения? Помня, че когато дадох идеята на Понс, ти подхвърли някои добри предложения. Ако продължиш да бъдеш полезен, за теб винаги ще има едно топло местенце.
Хю се поколеба. Плановете на Джо му се сториха твърде амбициозни за един пазар, който тепърва щеше да се развива, и за търсене, което тепърва щеше да се създава. Но накрая каза само:
— Няма да е зле с всяко тесте да се предлага безплатна книжка с правила.
— А, не. Те ще се продават отделно. И от тях ще се печели.
— Нямах предвид пълната книга на Хойл. Само брошурка с най-простите игри. Крибидж. Някой друг пасианс. Една-две от другите. Ако го направиш, клиентите веднага ще се запалят по игрите. Това ще доведе до увеличение на продажбите.
— Хм… Ще си помисля. — Джо сгъна плановете и ги остави настрани. — Хю, преди малко ти беше толкова ядосан, че не можах да ти кажа едно нещо, което съм си наумил.
— Какво е то?
— Понс е велик човек, но той няма да живее вечно. Смятам да задвижа моите неща отделно от неговите, за да може, когато настъпи тоя ден, аз да бъда финансово независим. Ще опитам да вложа доходите си тук-там. Няма смисъл да ти казвам, че не умирам от желание Мрика да ми стане шеф — не съм ти го казал, затова не го разправяй навсякъде. Но аз ще измисля нещо и ще стана номер едно. — Той се ухили. — И когато Мрика стане лорд Протектор, мен няма да ме има. Ще разполагам със свое собствено имение, скромно, разбира се — и ще се нуждая от слуги. Познай кого смятам да осиновя, щом го постигна.