— Не мога.
— Не теб — въпреки че от теб може да излезе отличен бизнес слуга, ако се окаже, че наистина успяваш да се справиш с работата. Не, мисля си да осиновя Грейс и Дюк.
— А?
— Изненадан ли си? Мрика няма да ги иска, това е сигурно. Той мрази Грейс заради влиянието, което има над чичо му, освен това съм убеден, че няма да хареса и Дюк. Никой от двамата не е обучен и затова няма да е много скъпо да ги осиновя, стига да не се покажа твърде нетърпелив. Но на мен те могат да ми свършат работа. Първо, тъй като и двамата говорят английски, аз ще мога да разговарям е тях на език, който никой друг не разбира, а това може да е голямо предимство, особено ако наоколо има и други слуги. Но най-хубавото от всичко… Ами храната тук е добра, но понякога започвам да изпитвам копнеж за добрата стара американска кухня, а Грейс е добър готвач, когато го поиска. Затова ще я направя готвачка. Дюк не може да готви, но може да се научи да сервира, да отваря вратата и други такива. С една дума лакей. Как ти се струва идеята ми?
Хю бавно каза:
— Джо, ти не ги искаш, защото Грейс може да готви.
Джо безсрамно се ухили.
— Всъщност не съвсем. Според мен Дюк ще изглежда страхотно като мой лакей. А Грейс като готвачка. Каквото повикало, такова се обадило. О, аз ще се държа добре с тях, Хю, не се тревожи. Ако работят здраво и се държат както трябва, няма да усещат камшика. И все пак мисля, че няма да им се размине в началото, докато не схванат къде им е мястото. — Той поклати камшика си. — Не мога да кажа, че няма да ми е приятно да ги понауча на някои неща. Донякъде съм им длъжник. Три години, Хю. Три години с безкрайните искания на Грейс, която никога от нищо не беше доволна… и три години с презрително-покровителственото отношение от страна на Дюк всеки път, когато се окажеше наблизо.
Хю не отвърна нищо. Джо продължи:
— Е? Как ти се струва планът ми?
— Имах по-добро мнение за теб, Джо. Мислех, че си джентълмен. Изглежда съм грешал.
— Така ли? — Джо леко докосна камшика си. — Момче, освобождаваме те. Можеш да си вървиш.
Глава 18
Хю излезе от покоите на Джо напълно обезкуражен. Знаеше, че е постъпил глупаво, даже с престъпна небрежност! Как можа да позволи на Джо да го ядоса! Той се нуждаеше от Джо. Докато не отведеше Барбара и близнаците на безопасно място в планините, щеше да има нужда от всякаква подкрепа. От Джо, Мемток, Понс, от всеки, който може да намери — и най-вече от Джо. Той беше Избран, можеше да отиде навсякъде, да му каже неща, които не знаеше, да му осигури нещата, които не можеше да открадне. Хю дори бе обмислял в краен случай да помоли Джо да им помогне при бягството.
Но това вече беше невъзможно! Идиот! Пълен глупак! Да рискува живота на Барбара и момчетата само защото не можа да си удържи нервите.
Струваше му се, че нещата не могат да станат по-лоши — и то най-вече заради собствената му глупост.
Но сега не биваше просто да седи със скръстени ръце; трябваше да потърси Мемток. Възможно най-бързо трябваше да намери някакъв начин тайно да се свърже с Барбара. Това означаваше да успее да говори с нея, което пък изискваше поне една игра бридж в покоите на лорд Протектора, където да могат да приказват на английски дори в присъствието на Понс. Налагаше се да ускори нещата.
Хю видя, че Главният прислужник излиза от кабинета си.
— Братовчеде Мемток, може ли да поговорим?
Винаги начумереното лице на Мемток се проясни.
— Разбира се, братовчеде. Ще повървиш ли с мен? Проблеми, проблеми, проблеми — човек може да предположи, че един началник на отдел е в състояние сам да управлява хората си, без някой да му бърше носа, нали? Нищо подобно! Хладилният работник се оплаква на главния месар, а той се оплаква на готвача, а всичко това е заради един чисто технически въпрос. Човек би си помислил, че Гноу веднага се е свързал с техническия отдел и въпросът е бил решен. О, не! И двамата дойдоха при мен със своите проблеми. Ти разбираш от строителство, нали?
— Да — отговори Хю, — но вече съм малко поизостанал. Мина доста време. (Две хиляди години, приятелю! Но да не говорим за това.)
— Строителството си е строителство. Ела с мен, позволи ми да се възползвам от твоя съвет.