— Тогава аз ще бъда удостоен с тази чест.
— Никой от вас ли не може да смята? Две легла за жени и две за мъже. Какво остава? Ако сгънем масата, третото момиче може да остане да спи на пода. Джо, донеси одеяла. Остави две тук и две занеси за мен, в тоалетното помещение.
— Веднага, Хю!
И двете момичета настояха да останат да дежурят. Хю ги отряза.
— Я се спрете!
— Но…
— По-тихо, Барбара. Едното момиче ще спи на леглото, другото тук, на пода. Дюк, искаш ли приспивателно?
— Нямам навика да ги пия.
— Не ми се прави на железен.
— Може ли да си го запазя за по-късно?
— Добре. Джо? Секонал?
— Всъщност аз съм толкова щастлив, че утре няма да се явявам на онова контролно…
— Радвам се, че поне някой е щастлив. Добре.
— Щях да добавя, че изобщо не ми се спи, толкова съм възбуден. Сигурен ли си, че няма да ти трябвам?
— Убеден съм. Карън, донеси едно хапче за Джо. Знаеш ли къде са?
— Да, ще взема едно и за мен. Тъй като не съм железен мъж, ще глътна и един милтаун.
— Чудесно. Барбара, ти няма да пиеш сънотворно. Може да се наложи да те събудя, за да ме държиш буден. Всъщност можеш да си глътнеш един милтаун. Той е най-обикновено успокоително.
— Няма нужда.
— Както кажеш. Хайде, всички в леглата. Вече е полунощ и двама от вас застъпват на смяна след осем часа.
След няколко минути всички бяха в леглата, Барбара легна на пода. Угасиха всички лампи, остана да свети само една в тоалетното помещение. Хю се разположи върху одеялата и започна да реди пасианс.
Подът отново подскочи под краката им, пак се чу ужасяващото бучене. Карън изпищя.
Хю скочи веднага на крака. Този път не беше толкова силно и той успя да се задържи прав. Бързо отиде в женската спалня.
— Скъпа, къде си?
Той опипом намери ключа за лампите.
— Насам, татко. Ох, толкова ме е страх! Тъкмо бях задрямала, едва не ме изхвърли от леглото. Помогни ми да сляза.
Той й помогна. Тя се притисна към него, хлипайки.
— Хайде, стига — каза той, потупвайки я по гърба. — Ти се държа толкова смело, недей да падаш духом.
— Хич даже не съм смела. Още от самото начало умирам от страх. Просто не исках да го показвам.
— Добре… Мен също ме е страх. Дай да не го показваме, става ли? По-добре глътни още едно хапче. И едно по-силно питие.
— Добре, ще изпия и двете. Не искам да спя на това легло. Горе е много горещо, а като раздруса, е доста страшничко.
— Хубаво, ще сваля матрака долу. Къде са ти гащичките и сутиена? По-добре ги облечи.
— Останаха горе. Не ми пука, просто искам да съм сред хора. Всъщност май най-добре е да ги облека, защото иначе Джоузеф ще получи удар.
— Чакай малко. Ето ти гащичките. Но къде си пъхнала сутиена?
— Може да е паднал зад леглото.
Хю дръпна матрака на пода.
— Не го намирам.
— Зарежи го. Джо може да се обърне на другата страна. Ще ми се да пийна нещо.
— Добре. Джо е истински джентълмен.
Дюк и Барбара седяха на одеялото, върху което тя дремеше допреди малко. Изглеждаха много сериозни.
— Къде е Джо? — попита Хю. — Не е пострадал, нали? Дюк се изсмя.
— Искаш ли да видиш спящата невинност? Там, на долното легло.
Хю откри своя заместник-командир опънат по гръб, здраво хъркащ, напълно изолиран от света, също като Грейс Фарнъм. Доктор-Ливингстън-предполагам се беше свил на гърдите му. Хю се върна при останалите.
— Този път взривът е бил доста надалеч. Радвам се, че Джо не се е събудил.
— За мен си беше твърде близо! Кога ли ще свършат проклетите неща?
— Надявам се скоро. Хора, двамата с Карън току-що сформирахме клуб „И мен ме е страх“ и възнамеряваме да го отпразнуваме с по едно питие. Има ли други кандидати?
— Аз съм негов почетен член!
— Аз също — добави Барбара. — Да, за Бога!
Хю донесе картонени чаши и няколко шишета — шотландско уиски, секонал и милтаун.
— Някой иска ли вода?
— Не искам нищо да ми разрежда пиенето — заяви Дюк.
— За мен вода, ако обичаш — помоли Барбара. — Доста е горещо.
— Каква е температурата, татко?
— Дюк, сложих термометъра в тоалетното помещение. Ще отидеш ли да го погледнеш?
— Ще отида. Сега може ли да получа хапчета?
— Разбира се.
Хю подаде на Карън още една капсула секонал и едно хапче милтаун, после каза на Барбара също да си вземе едно. Реши, че декседринът го е направил раздразнителен, и сам глътна един милтаун. Дюк се върна.
— Четирийсет градуса — обяви тържествено. — Развих малко вентила. Правилно ли постъпих?
— Скоро ще се наложи да го развием още. Ето ти хапчетата, Дюк, по две секонал и милтаун.
— Благодаря — Дюк ги глътна с малко уиски. — И аз ще си легна на пода. Там е най-хладно.