— Е, братовчеде Хю, какво мислиш?
— Съгласен съм с Пайпс.
— Че проблемът не може да бъде разрешен?
— Не, не. — Хю изобщо не ги беше слушал. — Разсъжденията му са правилни и той предложи решение. Както сам твърди, проблемът не може да се реши сега. Не се опитвайте да го закърпвате още днес. Изчакайте една седмица. Демонтирайте го и го подменете.
Лицето на Мемток придоби кисело изражение.
— Много скъпо.
— Но с времето ще се изплати. Доброто оборудване не се постига, като се спестят няколко булока. Нали така, Пайпс?
Инженерът започна яростно да кима с глава.
— Винаги съм го казвал това, братовчеде Хю! Ти си абсолютно прав!
Мемток продължи да се мръщи.
— Добре… Подгответе разчетите. Преди да ми ги донесете, ги покажете на братовчеда Хю.
— Да, сър!
Докато вървяха към изхода, Мемток се приближи до един момчешки труп, потупа го по бедрата и каза:
— Ей това, според мен, е хубаво месо, нали, Хю?
— Прекрасно е — съгласи се Хю с каменно лице. — Дали не е вашият племенник? Или може би някой от синовете ви?
Настъпи ледено мълчание. Никой не смееше да помръдне, само Мемток сякаш се издължи на ръст. Той леко повдигна камшика си, даже не толкова го повдигна, колкото го стисна с всичка сила.
После на лицето му се появи крива усмивка и от устата му излезе неприятен смях.
— Братовчеде Хю, някой път ще ме накараш да умра от смях. Тази шега беше много добра. Гноу, напомни ми да я разкажа довечера.
Готвачът се съгласи и се закикоти, инженерът се разсмя гръмогласно. Мемток отново се изхили.
— Страхувам се, че не мога да претендирам за тази висока чест, Хю. Всички тези същества са от стадата на ранчото, никой от тях не е ничий братовчед. Да, знам, че в някои семейства това е прието, но Тяхна милост смята за изключително грубо да сервира някой слуга от домакинството, дори и в случай на внезапна смърт. Пък и това кара слугите да се чувстват неспокойни.
— Достойно за похвала.
— Да. И е значително по-приятно да сервираш на човек, който е образец за коректност. Но стига толкова, да не губим време. Хю, ела с мен.
Когато се отърваха от останалите, Мемток попита:
— Та какво искаше?
— Моля?
— Хайде де, днес си много разсеян. Нещо за Тяхна милост, че не е в резиденцията.
— А, да. Мемток, ще ми направиш ли специалната услуга да ми съобщиш за Тяхна милост веднага щом пристигне в резиденцията? Независимо дали е официално или неофициално тук. Не искам да го молиш за нещо, а просто да ми съобщиш.
По дяволите, при положение че времето безвъзвратно изтичаше като кръв от пробита артерия, единственото, което му оставаше да направи, беше да пълзи на пода пред Джо и да му се извини, а след това да го накара да ходатайства за него.
— Не — каза Мемток. — Мисля, че няма да мога.
— Моля? Ти да не би да се обиди?
— От шегичката ти ли? О, не! На някого може и да се стори вулгарна, а ако я разкажеш в отделението на самките, някоя от тях може да припадне. Но едно от нещата, с които се гордея, Хю, е моето чувство за хумор — и в деня, когато не успея да оценя някоя шега само защото се отнася за мен, веднага ще подам молба за оставка. Не, сега е мой ред да се пошегувам с теб. Казах ти: „Мисля, че няма да мога.“ В тази фраза е заключен двоен смисъл — двусмислица, бих казал, шегичка, разбираш ли? Казах, че няма да мога да ти съобщя, когато дойде Тяхна милост, защото той ме уведоми, че повече няма да се връща тук. Така че ще можеш да го видиш чак в Двореца… А там вече ти обещавам, че ще те известя щом се появи. — Главният прислужник го сръга леко в ребрата. — Жалко, че не можеш да видиш изражението на лицето си. Шегата ми далеч не беше толкова остроумна, колкото твоята. Но ченето ти направо увисна! Много смешно.
Хю се извини и се прибра в покоите си, изкъпа се още веднъж, много старателно, а после просто седна и размишлява чак до обяд. Преди обяда леко се поободри с една малка доза „Щастие“ — недостатъчна, за да го опияни, но напълно достатъчна, за да му даде възможността да издържи обяда, след като вече знаеше защо „свинското“ се появяваше толкова често в менюто на Избраните. Той подозираше, че свинското, което се сервираше на слугите, е истинско свинско. Но въпреки това реши повече да не докосва бекона. Нито шунката, нито свинските пържоли, нито саламите. Всъщност може би щеше да стане вегетарианец — поне докато не се окажеха на свобода в планината. Тогава или трябваше да ядат дивеч, или да умрат от глад.