Выбрать главу

Той се сви в неудобна поза и се опита да прилепи ухо към люка.

Чу плач на бебе.

След около десет минути долови приглушени женски гласове. Те се приближиха, минаха над него и някой застана върху капака.

Хю се изпъна и се подготви за връщане. Мястото беше толкова тясно, че очевидно трябваше да се движи със задницата напред и той се опита да пълзи заднешком в тунела.

Това се оказа толкова неудобно, че се върна в шахтата и с цената на невероятни усилия и одрана кожа се обърна с главата на обратно.

Стори му се, че са минали няколко часа, когато осъзна, че се е изгубил. Дори започна да се чуди кое е по-вероятното: дали щеше да умре от глад или от жажда? Или може би някой техник щеше да получи нервен срив, когато го откриеше тук?

Но Хю продължи да пълзи.

Ръцете му напипаха робата му, преди очите му да я съзрат. Пет минути по-късно вече я беше облякъл; седем минути по-късно бе излязъл от тунела, бе затворил капака и спря да се ослуша. Насили се да върви спокойно към стаята си.

Котето беше будна.

Той не подозираше това, докато тя не го последва в банята. Момичето ококори очи и с ужас произнесе:

— О, скъпи мой! Горките ти колене! Горките ти лакти!

— Спънах се и паднах.

Тя не понечи да спори, просто настоя да го изкъпе, да намаже с мехлем наранените места и да им сложи лепенки. Когато тръгна да прибира мръсната му роба, той остро й заповяда да си ляга. Нямаше нищо против да пипа робата му, но беше оставил ножа си върху нея и му се наложи да извърши доста маневри, за да го прикрие е част от плата.

Котето мълчаливо отиде да спи. Хю прибра ножа на обичайното му място (което беше твърде високо за Котето), след това отиде в дневната и откри момичето да плаче. Той я утеши, успокои я, каза, че не е искал да бъде толкова груб, и й даде допълнителна доза „Щастие“. Поседя до нея, докато тя я изпи, а после я погледа как се унася щастливо.

След това дори не се и опита да си легне без наркотика. Котето бе заспала с ръка върху завивката. Ръка, която напомни на Хю за онази, която беше видял по-рано на пода в месарницата.

Той бе изтощен и напитката го приспа. Но в съня Хю не можа да намери покой. Присъни му се, че е на официална вечеря, с черна вратовръзка и костюм. Но менюто не му хареса. Унгарски гулаш… Пържени картофи… Китайска юфка… сандвич с момчешко… гърди от селянин… печен ескимос — обаче всичко беше направено от свинско. Домакинът му настояваше да опита всяко блюдо от храната. „Хайде де, хайде — гълчеше го той с неприветлива усмивка на уста. — Как иначе ще разбереш дали ти харесва? Обзалагам се, че ще се влюбиш в нея.“

Хю изстена насън, но не можеше да се събуди.

На закуска Котето не обели нито дума, което го устройваше идеално. Двата часа кошмарен сън бяха абсолютно недостатъчни, но той отиде в кабинета си и си даде вид, че работи. Общо взето, просто седеше и се взираше в окачения над бюрото му и поставен в рамка чертеж, без да обръща внимание на цъкащия четец. След обяда се промъкна в стаята си и се опита да подремне. Но на вратата му почука инженерът и след множество извинения го помоли да погледне сметките му за преоборудването на хладилното помещение. Хю наля на госта си щедра доза „Щастие“ и си даде вид, че внимателно изучава цифрите, които не му говореха нищо. След достатъчно дълго време той поздрави човека, след което написа бележка до Мемток, в която препоръчваше да се утвърди сметката.

Вечерта получи писмо от Барбара, която приветстваше идеята за литературен клуб по пощата и дискусията за Марк Твен. Единственото, което интересуваше Хю, бяха първите думи в изреченията:

„Правилно

Ли

Те

Разбрах

Скъпи

Въпросителен

Знак“

Глава 19

„Скъпа

Ние

Трябва

Да

Избягаме

През

Следващите

Шест

Дни,

Възможно

Най-рано

Бъди

Готова

В

Нощта

След

Писмото

Съдържащо

Фразата

Свободата