Выбрать главу

Запълзя към помещенията на самките, без да жали колената и лактите си.

Бутилката я нямаше там, където я беше оставил — той опипа внимателно мястото. Така че се настани възможно най-удобно и се опита да успокои бясно тупкащото си сърце и дишането си и да се отпусне. Пробва да не мисли за нищо.

Задряма, но веднага дойде на себе си, когато усети как се вдига капакът.

Барбара беше безшумна. Подаде му единия от синовете им и той го положи колкото можеше по-надалеч в тунела. Тя му подаде и втория близнак и той го сложи до първия, а после пое и малкото й вързопче.

Но я целуна няколко секунди след като тя вече бе долу и бяха затворили капака над главите им с леко изтропване.

Хлипайки, Барбара се притисна към него; той сурово й прошепна да не вдига шум и й даде инструкции. Тя веднага млъкна — предстоеше им работа.

Беше мъчително трудно да се подготвят за тръгване в толкова тясно пространство. Нямаше място да се обърне дори един човек, какво остава за двама. Но те се справиха, защото бяха длъжни да се справят. Първо той й помогна да свали късата униформа на самка, после тя легна в тунела и той привърза към нея бебешкия вързоп, след което сложи по едно дете в нейния и своя и затегна ремъците колкото се може по-здраво. После Хю направи малък вързоп от дрехата й и го завърза с помощта на ръкавите около левия си крак така, че при движение да може да се влачи след него. Първоначално бе решил да го завърже около кръста си, но ръкавите се оказаха прекалено къси.

След като всичко беше готово (стори му се, че са минали дълги часове), Барбара изпълзя по-надалеч в тунела и той с огромни усилия се обърна в тясната шахта и накрая успя да се озове в нужното положение, без да нарани черепа на малкия Хюи. Или това беше Карл Джоузеф? Бе забравил да попита. Във всеки случай, когато усети мъничкото топло телце на детето, притиснато към собственото му тяло, и лекото му сънено дишане, Хю почувства прилив на смелост. С Божията помощ щяха да се справят! Който и да застанеше на пътя им, щеше да загине.

Той тръгна напред, стиснал лампата в устата си, като се придвижваше колкото може по-бързо. Не изчакваше Барбара — специално я беше предупредил, че няма да се спира, освен ако тя не го повика.

Тя не се обади нито веднъж. По едно време вързопът, прикрепен за крака му, се развърза. Спряха се и Барбара отново го завърза. Това бе и единствената им почивка. Скоростта им на придвижване беше доста добра, но на него отново му се стори, че е минала цяла вечност, докато достигнат вързопчето е припасите, което той бе оставил предварително при люка, откъдето щяха да излязат.

Двамата свалиха децата и си отдъхнаха малко.

После Хю помогна на Барбара да прикрепи отново едното дете към гърба си и обедини припасите на двамата в един вързоп. Единственото, което остави в ръцете си, бяха ножът, робата и лампата. Показа й как да стиска сферичната лампа в устата си, после нагласи устните й така, че навън да излиза само тънък лъч светлина. Тя опита да го направи сама.

— Изглеждаш страховито — прошепна той. — Като на празника Вси светии. А сега слушай внимателно. Ще изляза. Бъди готова да ми подадеш робата незабавно. Трябва да разузная обстановката.

— Мога да ти помогна да се облечеш направо тук.

— Не. Ако ме заварят как излизам през люка, ще стане бой и робата само ще забави движенията ми. А и тя няма да ми трябва, докато не стигнем до продоволствения склад, където ще е следващата ни почивка. Ако сега горе всичко е спокойно, трябва да ми подадеш всичко бързо, включително и бебето, което не е на гърба ти. Имай предвид, че ще се наложи да носиш и него, и вещите ни, и робата ми — ръцете ми трябва да са свободни. Скъпа, не искам да убивам никого, но ако някой ни се изпречи на пътя, ще го убия. Разбираш ли?

Тя кимна.

— Значи аз ще нося всичко? Мога да го направя, съпруже мой.

— Върви след мен и не изоставай. До склада има около две пресечки и най-вероятно няма да срещнем никого по пътя си. През деня залепих ключалката му с дъвката на Котето. Веднага щом се озовем навън, ще преразпределим багажа и ще проверим дали сандалите ми ти стават.

— Краката ми са наред. Виж как са загрубели.

— Тогава може да обуваме сандалите поред. После ще се наложи да счупя ключалката на вратата за доставки, но преди седмица оставих там метални прътове, които би трябвало още да са си на мястото. Така или иначе, ще я счупя. После ще тръгнем колкото се може по-бързо. Ще открият липсата ни чак по време на закуска и ще мине известно време, докато се уверят, че сме избягали, а после — още толкова, докато организират преследване. Така че времето трябва да ни стигне.