Выбрать главу

Опита се да убеди себе си, че старият Понс не би сторил нищо на самка, която все още кърми бебетата си — а тя щеше да ги кърми още дълго време. Според Котето майките сред слугите кърмеха своите бебета поне две години.

Хю се тревожеше и за Котето. Дали ще накажат детето за нещо, с което няма нищо общо? Съвсем невинен наблюдател? Отново не знаеше. Тук имаше „правосъдие“; то беше важна част от религиозните писания. Но то имаше толкова малка прилика с концепцията за „правосъдие“ от собствената му култура, че му се стори почти неразбираемо.

По-голямата част от времето си прекарваше в нещо, което наричаше „конструктивно безпокойство“. Тоест мисли за това какво е трябвало да стори вместо онова, което е направил.

Вече разбираше, че плановете му са били абсолютно неадекватни. Изобщо не биваше да се паникьосва и да тръгва толкова рано. Щеше да бъде много по-добре, ако бе заздравил връзката си с Джо, ако не беше спорил с него, а бе погъделичкал самочувствието му, ако беше отишъл да работи за него и постепенно го бе убедил да осинови Барбара и децата. Джо умееше да предразполага хората, а старият Понс беше толкова щедър, че можеше просто да му подари тези трима безполезни слуги, вместо да му иска пари. Момчетата щяха дълго време да са в безопасност (и всъщност, докато Джо ги притежаваше, може би щяха да са в безопасност завинаги), а след време Хю можеше да се надява да стане уважаван бизнес прислужник, с пропуск, който да му позволява да ходи навсякъде по работа. Така щеше да се сдобие с широки познания за този свят, които никога нямаше да получи като къщен слуга.

Щом веднъж разбереше как функционира това общество, щеше да планира бягство, което щеше да има успех.

Напомни си, че каквото и общество да създаде човек, в него винаги ще съществуват подкупите, а слугата, който се грижи за парите, винаги може да намери начин да открадне още. Може би съществуваше някаква „нелегална подземна железница“, която водеше до планините. Да, беше действал твърде прибързано.

Обмисляше и други, по-широки възможности — въстание на робите например. Представяше си как онези тунели се използваха не за бягство, а за тайни срещи — за часове по четене и писане, провеждани шепнешком; клетви, също толкова силни, колкото посвещаването в Мау Мау32, които обвързваха конспираторите като кръвни братя с определени Избрани, срещу чиито имена се нанасяше дълъг списък от предани на обществото убийци; слуги, които търпеливо остреха парчета метал и ги превръщаха в ножове.

Тези „конструктивни“ мечти му допадаха най-много — и най-малко вярваше, че може да се сбъднат. Дали тези покорни овци изобщо щяха да се разбунтуват някога? Струваше му се много невероятно. Наистина, по случайност, го бяха причислили към техния вид, но най-вече заради цвета на кожата му. В действителност те бяха съвсем друга порода. Столетията селективно размножаване ги бяха направили толкова различни от него, колкото домашното куче се различава от горския вълк.

И все пак, кой знае? Той беше виждал само скопени мъже, а няколкото жребци, които бе срещал, бяха непрекъснато дрогирани от щедрите дози „Щастие“. Освен това все още не знаеше как влияе на бойния дух на мъжете това, че в най-ранна възраст ги лишаваха от палците на ръцете им и това, че непрекъснато ги наказваха с камшиците, които не бяха просто камшици.

Въпросът за расовите различия или обратното — абсурдната идея за „расовото равенство“, никога не бяха разглеждани от научна гледна точка. И двете страни бяха вложили в това прекалено много емоции. Никой не се нуждаеше от обективни данни.

Хю си припомни района на Пернамбуко, който бе посетил, докато служеше във флота. Това беше място, където богатите собственици на плантации, преизпълнени с усещането за собствено достойнство, изискани, получили образование във Франция, бяха черни, а техните слуги и работници на полето — вечно хихикащи, шикалкавещи, мързеливи, очевидно неспособни на повече — бяха предимно бели хора. Той се бе отказал да разказва този анекдот в Щатите; така и не му повярваха и почти винаги се възмущаваха от него — дори онези бели, които твърдяха, че подкрепят идеята за самоусъвършенстване на американските негри. Хю беше стигнал до извода, че всички тези кървящи сърца желаеха самоусъвършенстването на негрите почти до тяхното ниво, за да не се налага повече да мислят за тях, но самата идея за смяна на местата беше нещо, което категорично отхвърляха.

вернуться

32

Движението Мау Мау — революционното движение в Кения, което се бори за премахването на английското господство в страната и чиито борци, за да постигнат тази цел, избиват по най-жесток и варварски начин цели британски семейства — мъже, жени, деца. — Бел.прев.