Хю знаеше, че това е напълно възможно. Веднъж вече го бе видял, а сега го беше и преживял.
Но той съзнаваше, че ситуацията все още е крайно объркана. Много римски граждани били „черни като смола“, а много роби били точно такива блондини, за каквито е мечтал Хитлер. Така че всеки човек, в когото тече европейска кръв, сигурно има и негърски примеси. Понякога повече от примеси. Онзи южняшки сенатор, как му беше името? Онзи, който бе изградил кариера върху „превъзходството на белите“. Хю беше открил два забавни факта: този човек бе умрял от рак и беше претърпял множество кръвопреливания. А неговата кръвна група предполагаше наличието не само на примеси от негърска кръв, а за цял варел от нея. Флотският хирург бе разказал за това на Хю и го беше доказал в своите медицински статии.
Но цялата тази сложна история с взаимоотношенията между расите никога нямаше да намери своето логическо решение — защото никой не се нуждаеше от истината.
Да вземем например пеенето. На Хю му се струваше, че негрите от неговото време са много по-добри певци от белите; и изглежда, че повечето хора мислеха така. И точно онези, които най-силно защитаваха „равенството на расите“, независимо дали бяха бели или черни, винаги бяха особено щастливи да признаят, че точно в това негрите са най-добри. Спомни си за „Животинската ферма“ на Оруел, в която „Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите“.
Е, той знаеше кой не е равен тук — независимо от статистически доказаната черна кръв във вените му. Наричаше се Хю Фарнъм. Сега вече беше напълно съгласен с Джо. Ако възможностите не са равни, то най-добре е да си на върха!
На шейсет и първия ден на новото място, ако наистина беше шейсет и първият, дойдоха да го вземат. Изкъпаха го, изрязаха му ноктите, натъркаха го с ароматен крем и го отведоха при лорд Протектора.
Хю разбра, че все още се чувства унизен, когато няма никакво облекло върху себе си, но справедливо заключи, че това е оправдана мярка, когато си имаш работа със затворник, извършил убийство с голи ръце. Ескортираха го двама млади Избрани в униформи, които според Хю бяха военни, а камшиците, които носеха, определено не бяха бутафорни.
Вървяха доста дълго — очевидно сградата не беше малка. Стаята, в която го отведоха, силно наподобяваше онази, в която бяха играли бридж. Големият панорамен прозорец разкриваше гледка към пълноводна тропическа река.
Хю дори не я погледна; лорд Протекторът беше в стаята. Заедно с Барбара и близнаците!
Бебетата пълзяха по пода. Но Барбара бе затънала до гърдите в онзи невидим плаващ пясък, в който попадна и самият Хю, веднага щом влезе в стаята. Тя му се усмихна, но не каза нищо. Той я огледа внимателно. Изглеждаше в добро състояние, не беше наранена, но бе отслабнала и с дълбоки кръгове под очите.
Той понечи да заговори; Барбара го възпря с очи и леко кимване на главата. Тогава Хю погледна лорд Протектора. В този момент забеляза, че Джо се е разположил до него, а Дюк и Грейс играят карти в ъгъла. И двамата дъвчеха дъвки и се правеха, че не забелязват Хю. Той отново се обърна към Тяхна милост.
Хю реши, че Понс е боледувал. Въпреки че Хю се чувстваше добре гол, Понс беше облечен в топли дрехи, скутът му бе покрит е шал и изглеждаше доста остарял.
Но когато заговори, се оказа, че гласът му изобщо не е изгубил своята звучност и сила:
— Можеш да си вървиш, капитане. Ние те освобождаваме.
Ескортът се оттегли. Тяхна милост погледна сериозно Хю. Най-накрая каза:
— Е, момче, здраво обърка нещата, нали?
Той сведе поглед и се заигра с нещо в скута си, улови го и го постави върху шала. Хю видя, че това е бяла мишка. Внезапно изпита симпатия към нея. Изглежда изобщо не й харесваше това място, но дори и да успееше да избяга, котките щяха да я хванат. Маги я гледаше е нескрит интерес.
Хю не отговори нищо, въпросът изглеждаше риторичен. Но той беше силно озадачен. Понс покри мишката с ръка и отново вдигна поглед.
— Е? Кажи нещо!
— Ти говориш английски!
— Не гледай толкова глупаво! Аз съм учен, Хю. Нима смяташ, че ще позволя да бъда обграден от хора, които говорят на език, който не разбирам? Говоря го и умея да чета въпреки глупавия му правопис. Обучавах се ежедневно от опитни преподаватели — плюс разговорна практика с ходещ речник. — Той кимна с глава към Грейс. — Нима мислеше, че няма да искам да прочета тези книги? Да не завися от твоите направени през пръсти преводи? Два пъти прочетох приказките на Киплинг — очарователно! — и започнах да чета Одисеята.