— Добра идея. Така, нека се поуспокоим и да изчакаме хапчетата да подействат.
Хю седна до Карън, докато заспи, после нежно изтегли ръката си от нейната и отиде в тоалетното помещение. Температурата се беше вдигнала с още един градус. Той разви вентила на бутилката с кислород, чу прощалното съскане на последните остатъци от газа, поклати глава, взе гаечен ключ и прехвърли вентила на пълна бутилка. Преди да го развие, прикрепи към него един маркуч и го опъна до главното помещение. След това се върна и продължи да се преструва, че реди пасианс.
Няколко минути по-късно Барбара се появи на входа.
— Не ми се спи — каза тя. — Имаш ли нещо против малко компания?
— Плакала си.
— Личи ли? Съжалявам.
— Ела, седни. Искаш ли да поиграем карти?
— Щом ти се играе. Аз просто се нуждая от компания.
— Тогава ще поговорим. Искаш ли още едно питие?
— О, разбира се! Полага ли ми се?
— Заредил съм достатъчно. Барбара, представяш ли си по-добра нощ за пиене? Но трябва и двамата да внимаваме да не заспим.
— Добре, ще те поддържам буден.
Те си разделиха една чаша скоч с вода от резервоара, но тя изтичаше от телата им във вид на пот по-бързо, отколкото успяваха да наваксат. Хю увеличи притока на кислород и установи, че таванът е неприятно горещ.
— Барбара, къщата над нас вероятно гори. Над главите ни има седемдесет сантиметра бетон и още толкова пръст.
— Колко горещо мислиш, че е навън?
— Не мога да предположа. Сигурно сме се оказали близо до епицентъра на взрива — той отново пипна тавана. — Това място е здраво укрепено — покривът, стените и подът представляват една бетонена кутия, подсилена със стомана. Изобщо не се поскъпих за нея. Може да срещнем после трудности при отварянето на вратите. При тази жега… Напълно е възможно да са се изкорубили от взривовете.
— В капан ли сме? — попита тихо тя.
— Не, не! Под тези бутилки има капак към подземен тунел. Осемдесетсантиметрова дренажна тръба, обвита с бетон. Отвежда до дерето зад градината. Ще успеем да си пробием път с железни лостове и хидравличен крик, дори и изходът да се е срутил и да е засипан с разтопено стъкло. Не това ме безпокои. Тревожи ме колко дълго ще можем да останем вътре… и дали ще бъде безопасно навън, когато излезем.
— Колко е висока радиоактивността?
Хю се поколеба.
— Барбара, това има ли значение за теб? Знаеш ли нещо за радиацията?
— Достатъчно. В университета уча — учех — ботаника. Използвала съм изотопи в генетични експерименти. Мога да понеса лошите новини, Хю, но да стоя в неведение… Ето затова плачех.
— Ами… Ситуацията е по-лоша, отколкото казах на Дюк — той посочи с палец през рамо. — Гайгеровият брояч е зад бутилките. Иди да видиш.
Тя отиде отзад и остана няколко минути. Когато се върна, седна, без да каже нито дума.
— И какво? — попита Хю.
— Бих пийнала още едно.
— Веднага. — Той й смеси уиски с вода.
Барбара отпи глътка.
— Ако радиацията не започне да намалява, до сутринта стрелката ще е стигнала до червената линия — отбеляза тя и се намръщи. — По принцип това не е абсолютният край. Ако правилно си спомням, ще мине поне още един ден, преди да започнем да повръщаме.
— Да. Но би трябвало скоро да започне да спада. Точно затова жегата ме притеснява повече от радиацията — Хю погледна към термометъра и разви още вентила. — Пуснал съм абсорбатора за влага на батерии; смятам, че не трябва да включваме аспиратора в тази жега. Ще мисля за въглеродния диоксид, когато започнем да се задъхваме.
— Звучи ми разумно.
— Нека да забравим за опасностите. За какво искаш да говорим? За теб?
— Няма какво толкова да ти кажа. Жена, бяла, двайсет и пет годишна. Върнах се в университета след несполучлив брак. Брат ми е във Военновъздушните сили — предполагам, че с него всичко е наред. Родителите ми са в Акапулко, така че с тях сигурно също всичко е наред. Слава Богу, нямам домашни животни и съм страшно доволна, че Джо успя да спаси котката. За нищо не съжалявам, Хю, и не ме е страх… не много. Просто съм… тъжна — Барбара подсмръкна. — Животът ми беше доста добър, нищо, че си провалих брака.
— Не плачи.
— Не плача! Това е пот.
— Да бе, да.
— Пот е. Ужасно е горещо.
Тя внезапно протегна ръце зад гърба си.
— Имаш ли нещо против да го сваля? Като Карън? Направо ме задушава.
— Действай. Детенце, ако нещо може да те накара да се чувстваш по-удобно или по-малко неудобно, направи го. Виждал съм Карън гола през целия й живот, Грейс дори още по-дълго. Видът на гола кожа не ме шокира.
Той се изправи, отиде зад бутилките с кислород и погледна към гайгеровия брояч. След това провери термометъра и увеличи притока на кислород.