Хю въздъхна.
— Много се радвам.
— Какво толкова й хареса на тази самка? Толкова ли е добра?
— Тя беше невинно дете. Не исках да бъде наранена.
— Всичко може да се случи. И така, Хю, можеш да оправиш цялата тази скъпоструваща бъркотия. Заплати ми щетите и същевременно ще успееш да изкараш и нещо за себе си.
— Но как?
— Много просто. Ти ме лиши от най-скъпоценния ми слуга. Аз не разполагам с друг от неговия калибър, за да го заменя. Затова ти ще заемеш мястото му. Никакви скандали, никакъв шум, никакви вълнения на долния етаж — всичките слуги, които може би са били свидетели на случилото се, вече са осиновени надалеч. Така че можеш да разкажеш каквато история искаш за изчезването на Мемток. Или дори да заявиш, че нямаш никаква представа. Барба, можеш ли да се сдържиш и да не клюкарстваш?
— Разбира се, щом от това зависи благополучието на Хю.
— Какво добро дете. Изобщо нямаше да ми е приятно да те лиша от глас. Това ще ощети игрите ни по бридж. Въпреки че Хю ще бъде доста зает, за да намира време за игри. Хю, това е онзи същият мед, заради който мечката попаднала в капана. Ти започваш да изпълняваш задълженията на Главен прислужник, работа, с която ще можеш да се справиш щом навлезеш в детайлите, а Барба и близнаците ще живеят с теб. Нали винаги си го искал. Това е твоят избор. Или оглавяваш слугите ми и получаваш семейството си, или губите живота си. Какво ще кажеш?
Хю Фарнъм беше така изумен, че се задави, докато се опитваше да преглътне казаното. Тогава Тяхна милост добави:
— Само още едно нещо. Няма да можеш веднага да ги вземеш при себе си.
— Така ли?
— Да. Ще ми се да получа твое потомство от няколко самки, преди да те скопя. Като те гледам колко си чевръст, явно няма да отнеме много време.
— Не — каза Барбара.
Но Хю Фарнъм беше готов да вземе ужасното решение.
— Почакай, Барбара. Понс, а момчетата? И тях ли ще скопиш?
— Ами… — Понс се замисли. — Това е тежка сделка, Хю. Да речем, че няма да ги пипам. Да речем, че известно време ще мога да ги използвам като жребци, без да им взимам палците; очертава се да станат много високи, тъй че това си е рисковано начинание. На четиринайсет или петнайсет години ще им позволя да избягат.
Това устройва ли те? — Старецът се закашля; тялото му се сви в спазъм. — Проклятие, така ме изморяваш!
Хю се замисли.
— Понс, ти може да не си жив след четиринайсет или петнайсет години.
— Така е, но беше много неучтиво от твоя стана да го кажеш.
— Можеш ли да обвържеш своя наследник с тази сделка? Говоря за Мрика.
Понс поглади косата си и се ухили.
— Ти си костелив орех, Хю. Какъв Главен прислужник ще стане от теб! Разбира се, че не мога. Точно затова искам да те използвам, без да се налага да чакам близнаците да пораснат. Но винаги има избор, както ти имаш сега. Мога да се погрижа да ме съпроводиш в последния ми път — всички вие, дори и момчетата. Или мога да ви запазя живи и да се опитате да сключите друга сделка, ако ви се удаде случай. „Кралят умря, да живее кралят“ — както са обичали да казват древните. Когато един протектор си отиде, винаги ще има нов протектор. Ти само ми кажи, ще постъпя както пожелаеш.
Докато Хю обмисляше мрачните перспективи, Барбара отново се обади:
— Тяхна милост…
— Да, дете мое?
— По-добре да ми отрежеш езика. Още сега, преди да напусна тази стая. Не искам да имам нищо общо с тази зловеща схема. И не възнамерявам да си мълча. Не!
— Барба, Барба, добрите момичета не правят така.
— Аз не съм момиче. Аз съм жена и съпруга, и майка! Никога повече няма да те нарека „чичо“ — ти си подлец! И повече няма да играя бридж с теб, независимо дали ще имам език или не. Ние сме безпомощни… Но ти няма да получиш нищо от мен. Какво ни предлагаш? Искаш от съпруга ми да извърши това ужасно дело в замяна на няколко години живот за мен и синовете ни — толкова, колкото Бог позволи на тялото ти да живее. А после какво? Дори в това го мамиш. Ние ще умрем. Или ще бъдем оставени на милостта на племенник, който е по-лош и от теб. О, аз знам! Всичките жени, които му топлят леглото, го мразят, те плачат, когато ги повика да го обслужат — и плачат още по-силно, когато се върнат. Но аз няма да позволя на Хю да направи този избор, дори и да ни обещаеш цял живот в разкош. Не! Няма. Няма! Ако се опиташ да го принудиш, аз ще убия децата си! А след това и себе си. А тогава и Хю ще се самоубие, сигурна съм. Няма значение какво ще му причиниш. — Тя замълча, изплю се с пълна сила в посока на стареца и се разплака.