— Можеш ли да го разчетеш, или трябва да ти се обяснява?
— Разбирам го. — Хю използва Езика на равните. Избраният не му обърна внимание и продължи да се обръща към него като към нисшестоящ.
— Значи разбираш, че тук сте пристигнали.
Хю потвърди и мъжът посочи с показалец мястото, където някога се издигаше домът на Хю. Избраният кимна замислено и добави:
— Разбираш ли значението на тези знаци? — той посочи малък знак „х“ с дребнички цифри край него.
— Определено. Ние го наричаме „репер“. Точно местоположение и надморско равнище. Базисна точка за всичко останало на картата.
— Отлично. — Избраният посочи една подобна точка на билото на планината Джеймс. — А сега ни кажи, ако знаеш, но не лъжи; няма да имаш полза от това. Колко голямо е отклонението между тези точки по вертикала и хоризонтала?
Хю се замисли, след това показа е палец и показалец разстояние от около два сантиметра. Избраният примигна.
— Не може да сте били толкова точни в онези примитивни времена. Предполагаме, че ни излъга. Опитай отново. Или признай, че не знаеш.
— А аз предполагам, че вие не знаете какво говорите. Отклонението може и да е по-малко. — Хю мислеше да им каже, че беше ръководил измерванията в батальона за строеж и охрана на морски бази и сам се бе занимавал с геодезически измервания, когато се захвана със строителен бизнес. И че дори и да не е знаел колко са точни геодезическите измервания, той беше наясно, че при определянето на тези репери са били използвани много по-точни методи от тези в обикновените измервания.
После реши, че е безсмислено да им го разказва.
Избраният го погледна, после се обърна към Тяхна милост. Старецът ги беше слушал, но лицето му не изразяваше нищо.
— Много добре. Да приемем, че маркерите са точни. Което е чудесно, защото този липсва — той посочи първия, който се намираше близо до дома на Хю, — докато този — посочи билото на планината Джеймс — все още е на мястото си, в солидна скала. Сега се опитай да си спомниш и не ме лъжи, защото това е от значение за теб… и за Тяхна милост, тъй като глупавата ти лъжа може да провали толкова усилия и Тяхна милост ще бъде ужасно разочарован, бъди сигурен. Къде в близост до този репер, на същата височина, не по-високо, има… всъщност е имало, в онези примитивни времена, плоска, равна повърхност?
Хю се замисли. Той знаеше точно къде се е намирал този маркер: в крайъгълния камък на основата на Саутпортската банка. Там имаше, по-скоро бе имало, малка месингова пластина, вградена в камъка зад една мемориална табела на около пет сантиметра над тротоара на североизточния ъгъл на сградата. Бяха я поставили малко след като беше построен Саутпортския търговски център. Когато минаваше оттам, Хю често я поглеждаше; това винаги му бе действало успокояващо и му вдъхваше усещане за стабилност.
До едната страна на банката се намираше паркинг, който обслужваше и супермаркета „Сейфуей“, и още два магазина.
— Той е плосък и равен и покрива площ от… — Хю пресметна ширината на древния паркинг във футове, които след това обърна в съвременни мерни единици и съобщи резултата. — Или малко по-широк. Това са приблизителни изчисления, не са съвсем точни.
— Но е равно и плоско? И не се намира на по-високо място от маркера?
— Малко по-ниско е и е леко наклонено. За да се оттича водата.
— Много добре. Сега обърни внимание на тази конфигурация. — Отново му беше показано нещо, което му бе принадлежало. Този път беше карта на щата. — Можеш да смяташ предмета в теб за часовник. Не можем да ти го обясним, няма да го разбереш. Достатъчно е да ти кажем, че с помощта на радиоактивния разпад той измерва времето. Затова е и толкова тежък. Корпусът му е направен от олово, за да бъде защитен от радиацията. Ти ще го отнесеш тук. — Избраният посочи към един град на картата; Хю забеляза, че това е мястото на щатския университет.
С едно движение на ръката Избраният подаде на Хю лист хартия и го попита:
— Можеш ли да го прочетеш? Ига трябва да ти го обяснявам?
— Тук пише „Държавна университетска банка“ — отвърна Хю. — Спомням си, че имаше такава институция в града. Не съм съвсем сигурен, мисля, че не съм имал работа с нея.
— Наистина е имало — увери го Избраният, — руините й бяха открити наскоро. Ти ще отидеш при тях. Там е имало, и все още има, една укрепена стая, трезор, на най-долния етаж. Ще оставиш часовника в този трезор. Разбираш ли ни?
— Разбирам те.
— По волята на Тяхна милост този трезор още не е бил отворен. Ще го отворим, след като си тръгнеш. Ще намерим часовника и ще прочетем данните му. Разбираш ли защо това е изключително важно за експеримента? То ще ни покаже не само, че си извършил благополучно скока във времето, но и точно ще определи промеждутъка от време, който разделя нашите епохи. Въз основа на получените данни ще можем да направим много поточни прибори. — Избраният гледаше свирепо. — Изпълни всичко точно или ще бъдеш жестоко наказан.