При тези думи Хю улови погледа на Понс. Старецът не се смееше, но в очите му блестяха весели пламъчета.
— Направи го, Хю — каза му тихо. — Той е добър човек.
Хю се обърна към учения Избран.
— Ще го направя. Всичко разбрах.
Избраният заяви:
— С разрешението на Тяхна милост този човек е готов да ги претегли и след това да тръгне към мястото.
— Ние променихме решението си — обяви Понс. — Искаме да наблюдаваме. — После добави: — Нервите ти в ред ли са, Хю?
— Напълно.
— На всички, които пристигнахте тук, ви е предложено да се върнете, казах ли ви? Джо веднага отказа. — Старецът погледна през рамо. — Грейс, ти не размисли ли, мъничката ми?
Грейс вдигна поглед.
— Понси — каза тя укорително. — Нали знаеш, че никога няма да те изоставя.
— Дюк?
Скопеният слуга дори не го погледна. Само поклати глава.
Понс се обърна към учения:
— Да ги претеглим по-бързо. Смятаме довечера да спим у дома.
Претеглиха ги на друго място в двореца. Точно преди да ги качат на кантара, лорд Протекторът извади пълнителя, който беше измъкнал от пистолета на Хю.
— Хю, обещаваш ли да не правиш глупости с това нещо? Или да заповядам да извадят барута от куршумите?
— Не, обещавам.
— Какво обещаваш? Ако си достатъчно бърз, може и да успееш да ме убиеш. Но помисли какво може да се случи с Барба и малките.
(Вече си го помислих, дърт негоднико. Но въпреки това ще постъпя както намеря за добре.)
— Понс, защо не дадеш пълнителя на Барбара да го прибере в джоба си? Това ще ми попречи да заредя пистолета и да стрелям бързо, ако изобщо ми хрумне нещо такова.
— Много добра идея. Ето го, Барба.
Главният учен изглежда не беше особено доволен от общата тежест на експерименталния товар.
— Ако Тяхна милост позволи, този човек смята, че след като са били направени изчисленията, теглото на двамата възрастни силно е намаляло.
— И какво искаш от нас?
— О, нищо, нищо, с позволението на Тяхна милост. Само леко забавяне. Теглото трябва да е точно. — Избраният бързо започна да трупа метални дискове на платформата.
Това подсети Хю за нещо.
— Понс, ти наистина ли очакваш прехвърлянето да се осъществи?
— Ако знаех отговора на този въпрос, нямаше нужда да си правя опити. Надявам се да проработи.
— Ако стане, ще имаме нужда от пари. Особено ако трябва да прекося половината щат, за да заровя този часовник.
— В това има смисъл. Използвали сте злато, нали? Или беше сребро? Мисля, че те разбирам. — Старецът махна с ръка. — Спрете да товарите.
— Понякога използваме и двете, но те трябва да имат печата на нашия протекторат. Понс, когато ти отнесе нашия дом, в него трябва да е имало доста голямо количество сребърни американски долари. Те съществуват ли още?
Съществуваха и се намираха в Двореца. Старецът нямаше нищо против да се използват за достигането на необходимото тегло. Главният учен се притесняваше от закъснението — той обясни на своя лорд, че изчисленията са направени за определен период от време и за точно определена маса с цел да се пренесат образците в момент преди началото на войната между Изтока и Запада, плюс-минус известна времева разлика. Но запасът от време се изчерпваше и ако изпращането не се извършеше скоро, щеше да се наложи да правят преизчисления и дълго и болезнено пренастройване на прибора. Хю не можа да разбере техническите данни.
Изглежда Понс също не ги разбра. Той рязко прекъсна учения.
— Ако се наложи, направете преизчисленията. Свободни сте. Мина повече от час, докато намерят човека, който знаеше къде е човекът, който знаеше къде точно се намират предметите, иззети от диваците, а после и да ги извадят и да ги донесат. Понс седеше намръщен и галеше мишката. Барбара накърми близнаците и с помощта на няколко слугини самки им смени пелените. Хю помоли на всички да им бъде разрешено да посетят тоалетната. Молбата беше удовлетворена под охрана и това отново промени теглото им, така че изчисленията започнаха отначало.
Сребърните долари все още бяха пакетирани във фишеци, по сто долара във всеки, както Хю ги бе опаковал. Те тежаха доста и (при положение че скокът във времето наистина се осъществеше) Хю беше доволен, че през последните си дни като затворник бе изгубил по-голямата част от теглото, което беше натрупал през щастливите дни като Главен изследовател. И все пак за достигането на необходимото тегло бяха използвани по-малко от триста сребърни долара, плюс куршуми и няколко листа ламарина.