— Не, не. Не се нуждая от друга компания освен твоята. Но толкова много ми хареса да играя с теб като партньор.
— Ти си добър партньор, скъпа. Най-добрият. И когато каза „по книгата“, имаше предвид точно това.
— Не най-добрият. Не съм от твоята класа. Но ми се иска да имахме… много, много години, за да мога да се науча да играя като теб. И ми се иска атаката да беше закъсняла с десет минутки, за да можехме да доиграем големия шлем.
— Нямаше да е нужно. Когато ти обяви картите си, аз разбрах, че всичко е наред — сви рамене той. — Три големи удара за една вечер.
— Три ли?
— А според теб атомната бомба не е ли голям удар?
— О, да. А след това имаше и втора бомба.
— Втората бомба не я смятам. Тя падна твърде далеч. Ако не разбираш за какво говоря, се отказвам да ти обяснявам по-нататък.
— О!В такъв случай спокойно можем да направим и четвърти удар. Разбира се, сега не бих могла да действам първа, сутиенът ми изчезна някъде…
— Нима го направи нарочно?
— Разбира се! Сега е твой ред да си първи, а аз ще се опитам да ти отговоря.
— Намали темпото. Три големи удара е максимумът, на който съм способен. Може би един малък, и то само ако взема още една таблетка декседрин. Но четири големи? Невъзможно. Знаеш, че съм доста възрастен.
— Ще видим. Някак ми се струва, че и четвъртият ще се получи. В този момент ги разтърси най-силният удар.
Глава 3
Светлината угасна, Грейс Фарнъм изпищя, Доктор-Ливингстън-предполагам измяука, Барбара беше зашеметена от удара и се свести върху една от стоманените бутилки, дезориентирана от тъмнината и липсата на стени и под.
Тя протегна ръце и опипа наоколо, откри един крак, после разбра, че е на Хю. Той лежеше отпуснат. Потърси пулс, но не откри.
— Ехо! Ехо! Който и да е! — извика.
Дюк отговори:
— Барбара?
— Да, да!
— Добре ли си?
— Аз съм добре, но Хю е ранен. Мисля, че е мъртъв.
— По-спокойно. Когато си намеря панталоните, ще запаля клечка кибрит, стига, разбира се, да успея да стъпя на крака, защото в момента стоя на главата си.
— Хюбърт! Хюбърт!
— Да, майко! Чакай малко.
Грейс продължи да пищи. Дюк спря да я успокоява и започна да проклина тъмнината. Барбара тръгна, опипвайки наоколо, спъна се в паднали бутилки кислород, нарани си пищяла и накрая усети под краката си равна повърхност. Не можеше да каже какво е това — повърхността беше наклонена.
— Намерих го — обади се Дюк.
Клечката пламна с ярък пламък, защото въздухът беше наситен с кислород.
— По-добре я угаси — чу се гласът на Джо. — Може да избухне пожар.
Светлина от фенерче разсече мрака.
— Джо, помогни ми за Хю! — извика Барбара.
— Първо трябва да проверя крушките.
— Той може би умира.
— Нищо не мога да направя без светлина.
Барбара млъкна и отново се опита да намери пулс. Този път го усети и прегърна главата на Хю, хълцайки.
В мъжкото отделение светна. Светлината беше достатъчна, за да може Барбара да се ориентира. Подът се бе наклонил с около трийсет градуса; тя, Хю, стоманените бутилки, резервоарът с вода и други принадлежности се бяха струпали в долния ъгъл. От резервоара изтичаше тънка струйка вода, която беше започнала да наводнява тоалетното помещение. Барбара веднага разбра, че ако помещението се бе наклонило на другата страна, двамата с Хю щяха да бъдат погребани под стомана и вода.
След няколко минути Дюк и Джо дойдоха при нея, като се спуснаха надолу през вратата. Джо носеше походна лампа. Дюк го попита:
— Как ще го изнесем?
— Няма да го изнасяме. Може да е наранен гръбнакът му.
— И все пак трябва да го махнем оттук.
— Няма да го мърдаме — твърдо заяви Джо. — Барбара, местила ли си го?
— Само сложих главата му в скута си.
— Е, повече не го мести.
Той прегледа пациента си, като внимателно го докосваше. Накрая рече:
— Не виждам някакви сериозни наранявания. Барбара, ако можеш да стоиш неподвижна, ще изчакаме, докато се свести. После ще проверя как реагират зениците му, да не би да има сътресение; ще проверя дали може да мърда пръстите на краката си, такива неща.
— Няма да мърдам. Има ли други ранени?
— Нищо сериозно — успокои я Дюк. — Джо мисли, че има пукнати ребра, а аз си изкълчих рамото. Майка просто се е търкулнала в долния ъгъл на леглото. Сестра ми я успокоява. Тя е добре, има само една цицина на главата, където я ударила една консерва. А ти как си?
— Имам само няколко натъртвания. Двамата с Хю редяхме пасианс и се опитвахме да се разхладим, когато ни удари. — Тя се почуди дали ще повярват на лъжата й. Дюк също беше облечен оскъдно като нея, а Джо бе само по гащета. После добави: — А котаракът? Той добре ли е?