— Доктор-Ливингстън-предполагам няма и драскотина — отговори сериозно Джо. — Но е изключително раздразнен от това, че тоалетното му сандъче с пясък се е преобърнало. В момента се почиства и се възмущава.
— Радвам се, че не е ранен.
— Забеляза ли нещо при този удар?
— Какво, Джо? Беше най-силният от трите. Много по-силен.
— Да, но нямаше тътен. Просто един голям, силен удар и после… нищо.
— Какво означава това?
— Не знам. Барбара, можеш ли да стоиш тук, без да мърдаш? Искам да пусна и другите лампи, да проверя какви са щетите и да видя какво може да се направи.
— Няма да мърдам.
Стори й се, че Хю диша по-леко. В тишината можеше да чуе как бие сърцето му. Тя реши, че няма от какво да е недоволна.
Карън дойде при нея. Носеше фенерче и внимателно се спусна по наклона.
— Как е татко?
— Няма промяна.
— Сигурно е замаян от удара. И аз бях. Ти как си?
Тя насочи фенерчето към Барбара.
— Не съм ранена.
— Така! Радвам се, че и ти си както майка те е родила. Аз не можах да си намеря пликчетата. Джо толкова внимателно ме избягва, че чак ми е болно да го гледам. Толкова е консервативен!
— Не знам къде са ми дрехите.
— От всички ни само Джо има гащи. Какво ти се случи? Къде беше заспала?
— Не, бях тук. Говорехме си.
— Хм… Обвинението твърди друго. Ще запазя зловещата ти тайна. Майка няма да разбере, дадох й още едно приспивателно.
— Не прибързваш ли с изводите?
— Любимото ми упражнение. Надявам се, че неприличните ми подозрения са оправдани. Ще ми се и аз да имах с какво да се занимавам, вместо да спя, защото най-вероятно това ще е последната ни нощ.
Тя се наведе и целуна Барбара.
— Харесвам те.
— Благодаря, Карън. И аз те харесвам.
— Добре, тогава нека не се погребваме живи, а да се порадваме какви страхотни хора сме. Ти направи татко щастлив, като му даде шанса да разиграе онзи шлем. А ако си успяла да го направиш още по-щастлив, мога само да се радвам за това. — Тя се изправи. — Чао. Отивам да подреждам консервите. Ако татко се събуди, викай.
Карън излезе.
— Барбара? — Да, Хю? Да!
— Говори по-тихо. Чух какво каза дъщеря ми.
— Така ли?
— Да. Тя е благороден човек. Барбара? Обичам те. Може да нямам друг шанс да ти го кажа.
— Обичам те.
— Скъпа моя.
— Да повикам ли другите?
— След малко. Удобно ли ти е?
— О, много!
— Тогава нека си почина още малко. Чувствам се замаян.
— Толкова, колкото пожелаеш. Ъъъ, можеш ли да си мърдаш пръстите на краката? Боли ли те някъде?
— Боли ме на много места, но не чак толкова. Нека да видя… Да, мога да мърдам всичко. Добре, повикай Джо.
— Няма защо да бързаме.
— По-добре го повикай. Чака ни работа.
Скоро след това господин Фарнъм отново пое командването. Джо го накара да се изправи — имаше много натъртвания, но нямаше нищо счупено или изкълчено, нито мозъчно сътресение. На Барбара й се струваше, че той е паднал върху бутилките, а тя се е стоварила върху него, но не обсъди теориите си с никого.
Първото нещо, което Хю направи, бе да бинтова ребрата на Джо с еластичен бинт. Джо си пое дълбоко дъх, когато го стегна, но изглеждаше, че след това се чувства по-добре. Цицината на главата на Карън също беше прегледана; Хю реши, че нищо не може да направи за нея.
— Някой ще донесе ли термометъра? — попита той. — Дюк?
— Счупен е.
— Не може да бъде. Корпусът му е от метална сплав.
— Отидох да го потърся, докато се правеше на лекар — обясни Дюк. — Стори ми се, че е по-хладно. Може да е издръжлив на удар, но е попаднал между две кислородни бутилки, които са го размазали като домат.
— А, добре, не е голяма загуба.
— Татко? Не е ли сега удобен момент да включим резервното радио? Просто предлагам…
— Мисля, че е, но… Не ми се иска да ти го казвам, Дюк, но сигурно и то ще е счупено. По-рано го бяхме включили. Нищо не хванахме. — Той погледна към китката си. — Преди час и половина. В два сутринта. Някой друг може ли да ми каже точен час?
Часовникът на Дюк показваше същото.
— Изглежда си имаме всичко — реши Хю, — като изключим водата. Имаме няколко туби с вода, но трябва да използваме тази от резервоара. Може да се наложи да пием от нея заедно с таблетки халазон8. Джо, трябват ни всякакви подходящи съдове и всички да изгребват. Гледайте да е колкото се може по-чиста. Карън, когато Джо реши, че може да се лиши от теб, върви да стъкнеш някаква закуска. Ако ще Армагедон да е, трябва да се яде.
— Дори да е такъв Армагедон, от който да ти се повръща — добави Карън.