Младият Фарнъм я погледна с упорито изражение на лицето, после въздъхна.
— Добре де. Ако ни нападнат… Ако пуснат сирените, имам предвид. Нападение няма да има. Тогава ще сляза във вашата дупка за извънредни ситуации. Но, татко, правя го само за да успокоя нервите на майка!
— Въпреки това си добре дошъл!
— Добре. Хайде да отидем в хола и да поиграем карти, с твърдото намерение да сложим край на тази тема. Става ли?
— Съгласен съм. — Баща му се изправи и предложи ръка на съпругата си. — Скъпа?
В хола Грейс Фарнъм отказа да играе бридж.
— Не, скъпи, твърде съм разстроена. Ти поиграй с младите и… Джоузеф! Джоузеф, донеси ми само още мъничко кафе. Кралско, имам предвид. Не ме гледай така, Хюбърт, много добре знаеш, че ми помага.
— Искаш ли да ти донеса милтаун2, скъпа?
— Не ми трябват лекарства. Просто искам още малко кафе.
Разделиха се на двойки. Дюк тъжно поклати глава.
— Горката Барбара. Здраво се държи за татко. Предупреди ли я, сестричке?
— По-добре задръж предупрежденията за себе си — посъветва го баща му.
— Тя има право да знае, татко. Барбара, този малолетен престъпник, който седи срещу теб, е толкова оптимистичен в анонсирането, колкото е песимистичен в… да речем, други неща. Така че внимавай за скрити клопки. Ако се окаже, че има слаби карти…
— Защо не се гръмнеш, Дюк. Барбара, коя система предпочиташ? Италианската?
Тя се ококори.
— Единственото италианско нещо, което познавам, е вермутът, г-н Фарнъм. Аз играя стандартен американски бридж на Горен. Без никакви екстри, просто играя по книгата.
— По книгата, да — съгласи се Хюбърт Фарнъм.
— По книгата, да — като ехо повтори синът му. — Но коя книга? Татко е склонен да следва съветите на „Алманах на фермера“, особено ако противниците му имат лоши карти. Тогава ги скъсва от контри и реконтри. След това ще ти натяква, че ако си била тръгнала с кари…
— Съветнико — прекъсна го баща му, — защо не вземеш да раздадеш тия карти? Или да ти ги натикам в гърлото?
— Смирено отстъпвам. Да вкараме ли малко тръпка в играта? Например по цент на точка?
Барбара бързо отвърна:
— Малко ми е множко.
— Вас, момичета, това не ви касае — обясни Дюк. — Само мен и татко. Така си изкарвам наема за офиса.
— Дюк иска да каже, че по този начин все повече затъва в дългове към своя старец — поправи го баща му. — Редовно му обирах джобните, докато учеше в гимназията.
Барбара млъкна и се включи в играта. Залозите я изнервяха, нищо, че парите не бяха нейни. Допълнително я изнервяше подозрението, че партньорът й е играч от класа.
Когато разбра, че господин Фарнъм намира играта й за задоволителна, тя се поотпусна, но вниманието й остана съсредоточено върху картите и посрещаше с облекчение раздаванията, в които беше „мор“. Тя използваше тези моментни почивки, за да изучава Хюбърт Фарнъм.
Реши, че го харесва заради начина, по който се оправяше със семейството си, но и заради стила, с който играеше бридж — тихо, замислено, точен в обявяването на анонсите и понякога брилянтен в преценките. Възхити се на начина, по който той спечели последната взятка при една игра, която Барбара от глупост едва не провали, като започна с асо.
Тя знаеше, че Карън очаква от нея да излезе с Дюк този уикенд и това изглеждаше разумно. Дюк беше също толкова красив, колкото и Карън, освен това бе и изгодна партия за брак… Обещаващ млад адвокат, една година по-голям от нея, със свежо и обезоръжаващо излъчване на хищник.
Зачуди се дали той се надява да спи с нея. Дали Карън очаква това да се случи и сега ги наблюдава отстрани, като тайничко се забавлява?
Е, нямаше да се случи!
Барбара с готовност си признаваше, че веднъж е загубила, но отхвърляше предположението, че всяка разведена жена е готова да скочи в леглото. По дяволите, тя не беше спала с никого от онази ужасна нощ, когато си събра багажа и си тръгна. Защо хората си мислят…
Дюк я гледаше. Очите им се срещнаха, тя се изчерви и отмести поглед към баща му.
Реши, че г-н Фарнъм е на около петдесет. И изглеждаше на толкова. Оредяваща и вече посивяваща коса, самият той слаб, почти мършав, с леко очертаващо се шкембенце, уморени очи с бръчици около тях и още по-дълбоки бръчки по бузите. Не беше красавец… С внезапна топлота Барбара осъзна, че ако Дюк Фарнъм притежаваше поне половината от силния мъжки чар на баща си, ластичният колан нямаше да е голяма защита. После я обзе моментен гняв към Грейс Фарнъм. Що за извинение имаше тази жена за това, че е алкохоличка, капризна и дебела, и егоистка, когато има такъв мъж?
Тази мисъл беше прогонена от осъзнаването, че Карън може да стане точно като госпожа Фарнъм. Майка и дъщеря си приличаха, с изключение на това, че Карън не беше пропаднала. Представата накара Барбара да потръпне. Тя харесваше Карън повече от всички останали в женския клуб, в който попадна, щом се върна в колежа.