— Точно както ти казах, татко. Ние сме на друга планета! Нека да я проучим!
— По-спокойно, скъпа. Колкото до чуждата планета… Никъде не е казано, че трябва обезателно да знаем къде се намираме, когато не знаем. Задачата ни е да се приспособим към условията.
— Карън — намеси се Барбара, — не мога да си представя как това място може да не се намира на Земята.
— Защо? Хайде, развали ми удоволствието.
— Ами… — Барбара хвърли камъче по едно от дърветата. — Това е евкалипт, а онова зад него е акация. Изобщо не са като дърветата в Маунтин Спрингс, но са най-обикновена тропична и субтропична флора. Освен ако на твоята „друга планета“ не са се развили растения точно като на Земята, то това просто е Земята.
— Развали ми удоволствието — повтори Карън. — Защо да не може на друга планета да се развият същите растения?
— Това щеше да е толкова забележително, колкото ако открием същите…
— Хюбърт! Хюбърт! Къде си? Не мога да те намеря! — Гласът на Грейс Фарнъм отекна в тунела.
— Идвам! — Хю се пъхна в тунела.
Обядваха под едно дърво близо до убежището. Хю реши, че тунелът е бил заровен толкова надълбоко, че вероятността изходът му да е по-радиоактивен от вътрешността е нищожна. Колкото до покрива, не беше толкова сигурен. Затова постави един дозиметър (единственият уред за измерване на радиация, който бе оцелял) върху убежището, за да сравни по-късно данните му с данните на сложения във вътрешността. С облекчение установи, че и двата уреда са отчели радиация, далеч от смъртоносното количество, и че и двата показват едни и същи данни.
Единствената друга предпазна мярка, която взе, бе да накара всички, без съпругата му, да носят оръжие. Грейс Фарнъм „не можеше да понася оръжията“ и отказа да се храни в тяхно присъствие.
Но яде със завиден апетит. Дюк беше запалил огън и те бяха ощастливени с горещо кафе, горещо говеждо от консерва, горещи консервирани сладки картофи и консервирана плодова салата. И си запалиха цигари, без да се притесняват за въздуха или от избухването на пожар.
— Това беше прекрасно — призна Грейс. — Хюбърт, скъпи? Знаеш ли какво липсва, за да бъде идеално? Знам, че не одобряваш пиенето на обяд, но обстоятелствата са специални, а и нервите ми все още са опънати, затова, Джо, защо не изтичаш вътре и не ми донесеш една бутилка от онова испанско бренди…
— Грейс.
— Какво, скъпи? После всички можем да отпразнуваме чудотворното ни избавление. Та какво искаше да кажеш?
— Не съм сигурен дали е останало бренди.
— Какво? Защо, нали заредихме две каси от него!
— По-голямата част от бутилките с алкохол се счупиха. Което ме навежда на една мисъл. Дюк, уволнявам те като воден шериф и те назначавам за барман. Има поне две здрави бутилки по половин литър. Каквото намериш, го разделяш на шест равни части, независимо дали ще е по няколко бутилки на човек, или по част от бутилка.
Госпожа Фарнъм го изгледа безизразно, Дюк го погледна неспокойно. Карън побърза да се обади:
— Татко, нали ти казах нещо.
— О, да. Дюк, сестра ти се отказа от своя дял, затова го прибери за медицински резерв. Поне докато не си промени мнението.
— Не искам тази работа — възрази Дюк.
— Трябва да си разпределим задълженията, Дюк. А, да, направи същото и с цигарите. Свършат ли се, значи край, докато за другото тая някакви надежди, че по-късно ще можем да си дестилираме алкохол. — Той се обърна към жена си. — Защо не изпиеш един милтаун, скъпа?
— Хапчета! Хюбърт Фарнъм, нима искаш да кажеш, че не мога да пийна едно?
— Съвсем не. Оцелели са поне две половинлитрови бутилки. Твоят дял е около сто и петдесет грама. Ако искаш да ги изпиеш, давай.
— Добре! Джо, бягай вътре и ми донеси бутилка бренди.
— Не! — върна го съпругът й. — Грейс, ако го искаш, сама си го донеси.
— Глупости, Хю, нямам нищо против.
— Аз имам. Грейс, ребрата на Джо са пукнати. Боли го, когато се изкачва. Ти спокойно можеш да се покатериш вътре, като използваш тези каси вместо стъпала. Освен това си единствената, която не е пострадала.
— Това не е вярно!
— Нито драскотина. Всички останали са контузени. А сега за работата — искам ти да се захванеш с готвенето. Карън ще ти бъде асистент. Съгласна ли си, Карън?
— Разбира се, татко.
— Това ще ви ангажира вниманието. Ще направим скара и холандска пещ, но междувременно ще готвим на огъня, а чиниите ще мием в потока.
— Така ли? А бихте ли били така добър да ми кажете, господин Фарнъм, с какво ще се занимава Джо през това време? За да си заработи заплатата?