— Би ли била ти така добра да ми кажеш на мен с какво ще му плащаме? Скъпа, скъпа… Не виждаш ли, че нещата се промениха?
— Не говори нелепици! Джо ще си получи всеки цент и той го знае — веднага щом излезем от тази бъркотия. В края на краищата ние спасихме живота му. Винаги сме се отнасяли добре с него, така че няма нищо против да почака. Нали, Джоузеф?
— Грейс! Замълчи и слушай. Джо вече не ни е слуга. Той е наш другар в нещастието. Повече никога няма да му плащаме заплата. Не се дръж като дете и приеми фактите. Ние сме разорени. Повече няма да имаме никакви пари. Домът ни го няма. Бизнесът ми го няма. Банката на Маунтин Спрингс я няма. Нямаме си нищичко, освен онова, което сме складирали в убежището. Но все пак извадихме късмет. Живи сме и по някакво чудо получихме възможност да изживеем останалия си живот над, а не под земята. Просто късмет. Разбираш ли?
— Разбирам, че използваш това като извинение, за да ме тормозиш!
— Дадох ти работа, с която можеш да се занимаваш!
— Кухненска робиня! Двайсет и пет години ти слугувах в кухнята! Достатъчно дълго е. Няма да се занимавам с това! Ясно ли е?
— И в двете неща бъркаш. През по-голямата част от семейния ни живот имаше икономка… А Карън започна да мие чиниите веднага щом порасна дотолкова, че да вижда над мивката. Вярно, имали сме слаби години. Сега пак ще имаме слаби години — и ти ще помагаш. Грейс, ти си добър готвач, когато поискаш. Ти ще готвиш… Или няма да ядеш.
Тя избухна в сълзи и хукна към убежището.
Гърбът й вече изчезваше в тунела, когато Дюк се изправи с намерението да я последва. Баща му го спря.
— Дюк!
— Да.
— Само две думи и можеш да се присъединиш към майка ти. Отивам на разузнаване, искам да дойдеш с мен.
Дюк се поколеба.
— Добре.
— Ще тръгнем след малко. Мисля, че твоята работа ще бъде ловец. Ти си по-точен стрелец от мен, а Джо никога не е ловувал. Какво мислиш по въпроса?
— Ами… Добре.
— Хубаво. Сега върви да я успокоиш и се опитай да я накараш да приеме фактите.
— Може би. Но съм съгласен с майка. Ти я тормозиш.
— Може и така да е. А сега върви.
Дюк рязко се обърна и си тръгна. Карън каза тихо:
— И аз мисля така, татко. Ти я тормозиш.
— Направих го нарочно. Реших, че трябва да постъпя така. Карън, ако не го бях направил, тя нямаше да си мръдне пръста… Щеше да заповядва на Джо и да се държи с него като с наемен готвач.
— Глупости, Хю. Нямам нищо против да готвя. Приготвянето на днешния обяд беше истинско удоволствие за мен.
— Тя готви много по-добре от теб, Джо, и затова ще готви. И, не дай си Боже, да те хвана, че й помагаш в нещо.
Младият мъж се ухили.
— Няма да ме хванеш.
— По-добре да е така. Иначе жив ще те одера и ще те окова в плевнята. Барбара, какво знаеш за фермерската работа?
— Много малко.
— Ти си ботаник.
— Не, просто някой ден може би щях да стана.
— Което те прави осем пъти по-добър фермер от всички нас. Аз едва различавам розата от глухарчето; Дюк знае дори по-малко от мен, а Карън мисли, че картофите се вадят от яхнията. Сама чу Джо като каза, че е градско момче. Но ние имаме семена и малко торове. Имаме и градински сечива и книги за земеделие. Виж с какво разполагаме и потърси място за градина. Двамата с Джо ще се заемем с прекопаването й и останалите неща. Но ти ще ни бъдеш шефът.
— Добре. Някакви семена за цветя?
— Откъде знаеш?
— Просто се надявах.
— И едногодишни, и многогодишни. Но недей да търсиш място още днес; не искам вие, момичетата, да се отдалечавате от убежището, докато не определим всички опасности. Джо, днес трябва да свършим две неща — да направим стълба и две тоалетни. Барбара, какви са дърводелските ти умения?
— Средна работа. Мога да закова пирон.
— Не позволявай на Джо да прави онова, което можеш сама да свършиш. Ребрата му трябва да се излекуват. Но стълбата ни е нужна. Карън, мое малко цвете, на теб се пада привилегията да изкопаеш дупки за тоалетните.
— Господи. Благодаря ти!
— Просто две не особено големи дупки. Едната, като онази в тоалетното помещение, за вас, ефирни създания, а другата за нас, грубите мъже. После двамата с Джо ще свършим малко строителска работа. Ще направим дървени кабинки. А след време, кой знае, може и каменни.
— Тъкмо се чудех дали мислиш да свършиш някаква работа, татко.
— Интелигентност, скъпа. Мениджмънт. Ръководство. Представяш ли си аз да се потя? — Той се прозя. — Добре, приятен следобед на всички. Аз ще отскоча до клуба, ще си взема една турска баня, а след това ще се насладя на голям плантаторски пунш.
— Татко, върви си намокри главата. Тоалетни, точно така.
— Клубът ти би се гордял с теб, скъпа.