— По-добре да се връщаме — каза баща му. Той се пресегна за колана и пушката си.
— Само още малко. Искам да ти покажа нещо. Остави си багажа, ще отнеме само минутка.
Хю се изправи.
— Какво е то?
— Само това. Повече няма да се правиш на капитан Блай — Дюк удари баща си. — Това е, защото тормозиш майка!
Той го удари от другата страна, по-силно, като събори Хю на земята.
— А това е, защото накара онази чернилка да насочи пушка срещу мен.
Хю Фарнъм не помръдна от мястото си.
— Не е чернилка, синко, а негър.
— Ще бъде негър, когато се държи прилично. Това, че насочи оръжие срещу мен, го прави проклета чернилка! Можеш да станеш. Повече няма да те удрям.
Хю Фарнъм се изправи.
— Да се връщаме.
— Само това ли ще кажеш? Хайде, удари ме. Няма да ти отвръщам.
— Не.
— Не си наруших думата, изчаках, докато напуснем убежището.
— Така е. Аз ли да водя? Може би е по-добре.
— Да не си мислиш, че ме е страх да не ме застреляш в гърба? Виж какво, татко, трябваше да го направя.
— Сериозно?
— Да, по дяволите. За да си запазя самоуважението.
— Много добре. — Хю закопча колана си, вдигна пушката и тръгна към угасващия огън.
Те вървяха мълчаливо. Най-накрая Дюк каза:
— Татко?
— Да, Дюк.
— Извинявай.
— Няма за какво.
Те продължиха да вървят, откриха мястото, където бяха прекосили потока, и минаха от другата страна. Хю бързаше, защото ставаше все по-тъмно. Дюк отново го настигна.
— Само още нещо, татко. Защо не определи Барбара за готвач? Тя е пътник без билет. Защо избра майка?
Хю се позабави с отговора.
— Барбара е пътник без билет не повече от теб, Дюк, а готвенето е единственото нещо, което Грейс може да прави. Или предлагаш тя да се мотае без работа, докато всички ние работим?
— Не. О, естествено, всички трябва да сме заети с нещо. Но повече няма да я тормозиш, нито да й крещиш пред всички. Ясно ли е?
— Дюк.
— Да.
— През последната година тренирах карате три пъти седмично.
— И какво от това?
— Не се опитвай да ми налиташ отново. По-добре е да ме застреляш в гръб.
— Ясно.
— А докато се решиш да ме застреляш, по-добре приеми, че аз съм шефът. Или може би ти предпочиташ да поемеш тази отговорност?
— Да не би да ми предлагаш?
— Друго не ми остава. Може би групата ще те приеме. Майка ти със сигурност. Може би и сестра ти ще предпочете теб. Що се отнася до Барбара и Джо, не мога да ти кажа нищо.
— А ти, татко?
— Няма да отговоря на този въпрос; не ти дължа нищо. Но докато не се решиш да предложиш кандидатурата си за лидер, очаквам от теб да ми се подчиняваш с готовност, както досега.
— Да, наистина с готовност!
— В дългосрочна перспектива няма друг начин. Не мога да си позволя да потушавам бунтове на всеки няколко часа; а досега ти се разбунтува два пъти, плюс това майка ти показва пълна липса на дисциплина. Никой лидер не би се справил при тези условия. Затова аз ще приема твоето подчинение. Но това означава, че няма да се месиш, ако реша отново да приложа онова, което ти наричаш тормоз.
— Виж какво, казах ти, че няма да търпя…
— Млък! Ако не си съгласен, най-правилният избор за теб ще бъде да ме застреляш в гръб. И не се приближавай с голи ръце, защото така рискуваш да те застрелям пръв. При следващия признак за проблеми, Дюк, ще те застрелям. Ако имам шанс. Единият от нас със сигурност ще бъде убит.
Те продължиха да вървят в мълчание. Господин Фарнъм не се обърна повече. Най-накрая Дюк каза:
— Татко, за Бога, защо не можеш да правиш всичко по демократичен начин? Не искам да командвам, просто искам да бъдеш честен с всички.
— Да, ти не искаш да командваш. Ти искаш да се возиш на задната седалка… и да командваш шофьора.
— Глупости. Просто искам демокрация.
— Така ли? Може би тогава трябва да гласуваме дали Грейс да работи като всички останали? Или пък дали да изпие всичкия алкохол? Дали да не приложим „правилата на Робърт за реда“13? Дали трябва да проведем дебатите в нейно отсъствие? Или пък трябва да остане и да се защитава срещу обвиненията в мързел и алкохолизъм? Искаш ли да подложиш майка си на такова унижение?
— Не ставай глупав.
— Опитвам се да разбера какво имаш предвид под „демокрация“. Ако искаш да гласуваме всяко решение, аз съм склонен да приема, но само при условие, че се закълнеш да се подчиняваш на решенията на мнозинството. Спокойно можеш да се кандидатираш за председател. Писна ми само аз да нося отговорността и съм сигурен, че на Джо не му харесва да е мой заместник.
— Това е другият въпрос. Защо изобщо Джо има глас в обсъждането на тези въпроси?
13
„Правила на Робърт за реда“ (Robert’s Rules of Order) — прочута в САЩ книга от края на XIX век за реда при провеждане на събрания. — Бел.прев.