— А може наистина да е.
Хю обиколи убежището — стоманен блок, дълъг шест метра и висок четири, — като измерваше ъглите и изчисляваше разстоянията.
— Може да стане — реши той. — Ще изкопаем под издигнатата част до средата така, че убежището да застане на равно. По дяволите, жалко, че нямаме електрически инструменти.
— Колко време ще отнеме?
— Двама мъже могат да го направят за една седмица, стига да не се натъкнат на скала. При положение че нямаме динамит, някоя скала ще е голям проблем.
— Колко голям?
— Все ще намерим начин да се справим, но да се молим да не попаднем на твърда скала. Докато изкопаваме пръстта, ще го подпираме с дънери. Накрая ще издърпаме дънерите със скрипец и въже. След това ще пъхнем крика под долната страна и ще го катурнем на мястото му, ще го застопорим и ще го подпълним с пръстта, която сме изкопали. Здраво ще се изпотим.
— Ще започна утре рано, на свежа глава.
— Ще започнеш друг път. Никакви такива, докато не ти се оправят ребрата. Аз ще започна утре заедно с двете момичета. А после и Дюк, след като ни застреля елен и ако рамото му не е отекло; трябва да си направим консерви. Което ме навежда на мисълта… Какво направихме с мръсните консервни кутии?
— Закопахме ги.
— Изрови ги и ги измий. Сега тенекиената кутия е по-ценна от златото; ще ги използваме за най-различни неща. Да влезем вътре. Трябва да се възхитя и на стълбата.
Стълбата беше направена от две одялкани млади дръвчета. Стъпалата бяха изрязани от дъските, издълбани в краищата, за да прилепнат добре към дръвчетата, и после заковани. Хю отново забеляза, че дървото е било използвано твърде щедро; за стъпала трябваше да използват клоните на дърветата. По дяволите, колко много неща вече нямаше да могат да бъдат поръчвани по телефона. Онези две рула тоалетна хартия, по едно във всяка тоалетна… Не трябваше да ги оставят навън. Ами ако завали дъжд? Твърде скоро щяха да я карат само на шепа листа или без нищо.
Колко много неща бяха свикнали да приемат за даденост! Дамски превръзки… За колко дълго ще им стигнат запасите? Какво ли са използвали първобитните жени? Със сигурност е имало нещо, но какво?
Трябва да ги предупреди, че всичко, което е фабрична изработка — листове хартия, мръсни парцали, карфици — всичко трябва да се пази. Да ги предупреди, да ги дебне, непрекъснато да им го натяква.
— Каква красива стълба, Барбара!
Тя изглеждаше много поласкана.
— Джо свърши трудната част.
— Не е вярно — отрече Джо. — Просто й давах съвети и леко бутнах тук-там с длетото.
— Добре де, който и да я е направил, е свършил чудесна работа. Сега да видим дали ще ме издържи.
— О, без съмнение — гордо изрече Барбара.
Всички крушки в убежището светеха. Трябваше да ги предупреди и за батериите. Да каже на момичетата да видят как могат да се направят свещи.
— Къде е Грейс, Карън?
— Майка почувства неразположение и си легна.
— Така ли? Тогава по-добре се погрижи за вечерята.
Хю отиде в женското отделение да види що за неразположение е налегнало жена му. Тя спеше тежък сън с отворена уста, хъркаше и беше напълно облечена. Той се пресегна и повдигна клепача й. Тя дори не помръдна.
— Дюк.
— Да?
— Ела тук. Всички други да останат отвън.
Дюк дойде при него.
— След обяда даде ли на Грейс питие? — попита Хю.
— А? Не си казал да не й давам.
— Не те критикувам. Колко й даде?
— Дадох й само малко уиски. Петдесет грама шотландско с вода.
— Това да ти прилича на петдесет грама? Опитай се да я вдигнеш на крака.
Дюк се опита, после се изправи.
— Татко, знам, че ме мислиш за глупак, но аз наистина й дадох само едно питие. По дяволите, аз съм против пиенето й дори повече от теб!
— Спокойно, Дюк. Предполагам, че е намерила бутилката, след като си си тръгнал.
— Може би. — Дюк се намръщи. — Веднага щом успях да намеря здрава бутилка, дадох на майка питие. После направих пълна инвентаризация. Мисля, че успях да открия всички бутилки, освен ако нямаш скрити някъде…
— Не, всичките шест каси бяха на едно място.
— Точно така. Намерих тринайсет здрави бутилки, дванайсет половинки и един литър бърбън. Помня как пресметнах, че това е по две половинки на човек и че мога да запазя бърбъна за резерва. Отворих една бутилка „Кингс Рансъм“. Отбелязах я с молив. Така ще разберем дали я е намерила.
— Скрил си алкохола?
— Прибрах го на горното легло от другата страна; реших, че ще й бъде трудно да се покачи там. Не съм пълен идиот, татко.
Нямаше как да ме види, беше легнала на нейното легло. Може пък да се е сетила.
Тринайсетте бутилки бяха напъхани между пружините на матрака; дванайсет бяха запечатани, а тринайсетата беше почти пълна. Дюк я взе.