— Виждаш ли? Точно докъдето съм отбелязал. Но имаше още една бутилка, онази, от която пихме след втория удар. Какво стана с нея?
— Двамата с Барбара пийнахме малко, след като вие си легнахте. Остана доста в нея. Повече не я видях. Беше в помещението с резервоара.
— А, видях я, докато изгребвахме водата. Беше се счупила. Предавам се… Откъде си е намерила алкохол?
— Не е намерила нищо, Дюк.
— Какво имаш предвид?
— Не е пила алкохол. — Хю отвори чекмеджето с лекарствата и извади разпечатано шишенце. — Би ли преброил капсулите секонал? Снощи ти дадох две.
— Да.
— Карън изпи една преди лягане и една по-късно. Джо взе една. Аз, Барбара и Грейс не сме взимали изобщо. Значи общо пет.
— Чакай малко, броя.
Баща му също започна да брои, докато Дюк ги връщаше обратно в шишенцето.
— Деветдесет и една — обяви Дюк.
— И аз преброих толкова. — Хю пусна в шишето последните капсули. — Значи е глътнала четири.
— Какво да правим сега, татко? Стомашна промивка? Да предизвикаме повръщане?
— Нищо.
— Ах, ти, безсърдечен… Тя се е опитала да се самоубие!
— По-спокойно, Дюк. Нищо такова не е направила. Четири капсули са шест грама и биха предизвикали само унасяне в здрав човек — а тя е здрава като кон, преди месец мина общ преглед. Не, отмъкнала е тези хапчета, за да се напие. — Хю се намръщи. — Алкохолизмът е достатъчно зло. Но с приспивателните хората могат да се убият, без да искат.
— Татко, какво имаш предвид с това „взела ги е, за да се напие“?
— Ти не си ли пил от тях?
— Никога през живота си не съм взимал, като изключим двете от снощи.
— Помниш ли как се чувстваше точно преди да легнеш? Стоплен и щастлив, и леко замаян?
— Не помня. Просто легнах и заспах. А като се свестих, се оказах паднал на главата си, с вирнати във въздуха крака.
— Това е, защото не си развил устойчивост към тях. Грейс знае много добре на какво са способни. На пиянство, и то щастливо пиянство. Никога не съм я виждал да взема повече от едно, но пък и никога не е страдала от липса на алкохол. Когато човек поглъща сънотворни, защото не може да се напие, значи здраво е загазил.
— Татко, отдавна трябваше да я откажеш от алкохола.
— Как, Дюк? Да й казвам, че не може да пие? Да й взимам чашата от ръцете, когато сме на парти някъде? Да се караме на публично място? Да се карам с нея пред Джо? Да не й давам пари, да й закрия сметката, да направя всичко, за да не получава заеми? Това щеше ли да я спре да отиде и да си заложи кожените палта?
— Майка никога не би направила такова нещо.
— Това е типично поведение при подобни случаи. Дюк, невъзможно е да държиш алкохол далеч от голям човек, който е решен да се напие. Правителството на Съединените щати няма такава власт. Дори нещо повече. Никой не може да бъде отговорен за поведението на друг човек. Аз казвам, че съм отговорен за тази група, но това съвсем не е така. Единственото, което аз или който и да е друг водач бихме могли да направим, е да поощряваме всеки един от вас да отговаря за себе си.
Хю се замисли дълбоко, лицето му изразяваше тревога.
— Може би най-голямата ми грешка беше, че я оставих да не работи. Но тя реши, че съм стиснат, защото й позволих да има само слуга и чистачка. Дюк, имаш ли представа какво друго бих могъл да направя, освен да я бия?
— За това изобщо не става дума. Какво ще правим сега?
— Това е то, съветник. Ами ще скрием хапчетата от нея.
— Проклет да съм, ако ей сега не отида да начупя всичките бутилки!
— Аз не бих го направил.
— Така ли? А правилно ли чух, когато каза, че аз отговарям за алкохола?
— Решението е твое. Просто казах, че аз не бих го направил. Според мен е грешка.
— Според мен не е. Татко, няма да задълбавам в проблема дали си можел, или си бил длъжен да спреш майка, преди да е стигнала дотук. Но аз възнамерявам да я спра.
— Много добре, Дюк. След няколко дни тя така или иначе ще бъде лишена от него. Може би ще е много по-лесно постепенно да я откажеш. Ако решиш да го направиш, аз съм готов да дам една бутилка от моя дял. Всъщност можеш да вземеш и двете ми бутилки. И аз обичам да си пийвам, както всеки мъж, но Грейс има нужда от него.
— Няма да е необходимо — каза решително синът му. — Няма да й позволя да пийне нито капка повече. Щом го спре, много бързо ще се оправи.
— Както решиш. Може ли едно предложение?
— Какво?
— Утре стани преди нея. Изнеси алкохола и го закопай на място, което ще знаеш единствено ти. След това отваряй само по една бутилка и раздавай по петдесет грама на всеки. Кажи на останалите да се крият, когато пият, за да не ги вижда. Няма да е зле да заровиш и отворената бутилка някъде.