— Разумно предложение.
— Но това означава, че трябва спешно да скрием хапчетата от нея.
— И тях ли да заровя?
— Не. Те ще ни трябват, а и не става въпрос само за приспивателните. Демерол. Хиподермични спринцовки. Няколко лекарства, сред които има отровни и наркотични вещества, и всичките са незаменими. Когато разбере, че не може да намери секонала — пет шишета по сто капсули, доста са, — един Бог знае към кое ще се насочи. Ще използваме сейфа.
— Кое?
— В бетонната стена зад този шкаф е вграден малък сейф. В него няма нищо, освен свидетелства за раждане и такива неща, малко резервни амуниции и две хиляди сребърни долара. Хвърли монетите при железата, ще използваме метала им. Комбинацията е 4-ти юли 1776 г. — „47–17–76“. По-добре я смени, Грейс може да я знае.
— Веднага ще я сменя!
— Не бързай, тя няма да се събуди скоро. Що се отнася до резервните патрони… Дюк, ти отговаряше за цигарите и алкохола, а сега стана шеф и на лекарствата. Тъй като за известно време аз ще бъда заровен до уши в пръстта, назначавам те за мой заместник по разпределението. Ще отговаряш за запасите от продукти, които не могат да се попълнят: алкохол, тютюн, амуниции, гвоздеи, тоалетна хартия, кибрит, сухи батерии, хартиените носни кърпички, иглите…
— Мили Боже! А още някоя мръсна работа няма ли да се намери?
— Колкото искаш. Дюк, опитвам се да ги разпределя на всеки според талантите му. Джо е твърде нерешителен, а днес показа, че не е пестелив. Карън не е предвидлива. Барбара се чувства като натрапник и въпреки че не е, тя не може да предприема решителни мерки срещу никого. Сам бих се заел с това, но съм заринат с работа до гуша. Ти си просто идеалният избор, не се колебаеш да отстояваш правата си. Дори проявяваш далновидност, въпреки че рядко ти минава през ума как да я използваш.
— Благодаря ти много. Добре.
— Най-трудно ще бъде да им втълпим, че трябва да съхраняват всяко парче метал, хартия, плат или дърво, неща, които американците винаги са изхвърляли на боклука. Рибарски кукички. Бакалските стоки не са чак толкова важни, можем да си ги наваксаме, като ти ловуваш, а Барбара отглежда разни неща в градината. И все пак няма да е зле да си отбележим кое не може да се възстанови. Солта. Солта най-вече се нуждае от специално разпределение.
— Солта ли?
— Да, освен ако по време на лов не намериш място, където животните ходят да ближат сол. Сол… По дяволите, ще ни се наложи да щавим кожи. Досега само натърквах необработената кожа със сол и я носех на препаратора. Ще ни трябва ли сол?
— Не знам.
— Ще проверя. Проклятие, скоро ще открием, че съм забравил да се запася с хиляди неща, без които животът ни ще бъде много нещастен.
— Татко, справил си се изключително добре — призна неохотно Дюк.
— Така ли? Радвам се да го чуя. Ще успеем да…
— Татко!
— Да? — Хю отиде в помещението с резервоара. Главата на Карън стърчеше над люка.
— Татко, може ли да влезем, моля? Навън е тъмно и страшно, а нещо голямо подгони Док и той се мушна вътре. Джо няма да ни пусне, докато ти не разрешиш.
— Съжалявам, скъпа. Влизайте всички. Ще поставим капака на входа.
— Да, сър. Но, татко, трябва да погледнеш навън. Звездите. Млечният път е като неонов надпис! И Голямата мечка — може би наистина не сме на друга планета? Или пак щяхме да виждаме Голямата мечка?
— Не съм съвсем сигурен. — Той се сети, че не бяха споделили откритието си, че все още се намират в окръг Джеймс, в района на Маунтин Спрингс. Дюк трябваше да им го съобщи, все пак той пръв го бе осъзнал.
— Дюк, искаш ли да погледнеш, преди да затворим?
— Не, благодаря, и преди съм виждал звезди.
— Както искаш. — Хю излезе отвън, изчака очите му да свикнат с тъмното и видя, че Карън е абсолютно права. Досега никога не беше виждал толкова чисто небе, без никакви светлини, смог или дим, които да засенчват великолепието му.
— Прекрасно е!
Карън мушна ръката си в неговата.
— Да — съгласи се тя, — но малко улично осветление щеше да ни дойде добре. Навън бродят разни същества. Чухме вой на койоти.
— Има и мечки, а Дюк видя пума. Джо, не пускай котката навън през нощта, а през деня гледай да не се отдалечава много.
— Той няма да посмее да се отдалечи много, страх го е. Нещо току-що му даде добър урок.
— На мен също — обяви Карън. — Мечки! Ела, Барби, да влизаме. Татко, ако Луната изгрее, значи сме на Земята, и аз повече няма да повярвам и на една думичка за истории от комиксите.
— Питай брат си.
Откритието на Дюк беше основната тема по време на вечерята. Разочарованието на Карън бе изместено от любопитство как така никой от тях не беше разпознал Маунтин Спрингс.