— Разбира се, че не.
— Сега се чувствам по-добре. Добре, приятелче, пусни двете ни с Барби за малко в клозета и после можеш да си лягаш.
— Няма ли да се изкъпете?
— Това можем да го направим и в женското отделение, след като вие си легнете. Така ще ви спестим изчервяването.
— Аз не се изчервявам.
— Този път ще го направиш.
— Спрете за момент — прекъсна ги Хю. — Нуждаем се от правилото „без изчервяване“. Тук е по-претъпкано и от московски апартамент. Знаете ли какво казват японците за голотата?
— Знам, че се къпят заедно — каза Карън, — и аз с удоволствие бих се присъединила към тях. Гореща вода! Ох, леле!
— Те казват „Голотата често се вижда, но никога не се гледа“. Не ви убеждавам да се разхождате наоколо голички, но трябва да престанем да се притесняваме. Ако влезете с намерението да си смените дрехите и видите, че няма празно помещение, просто се преоблечете. Или за къпането в потока. Човекът, който ще бъде свободен да пази, може да не е от същия пол като този, който се къпе. Така че просто не му обръщайте внимание. — Той погледна Джоузеф. — Имам предвид теб. Подозирам, че много се стесняваш от това.
Джо придоби упорито изражение.
— Така са ме възпитали, Хю.
— И какво толкова? И мен така са ме възпитали, но се опитвам да постъпя по най-правилния начин. След изморителен ден, прекаран в тежка работа, може да се окаже, че единствено Барбара ще бъде в състояние да те пази.
— Предпочитам да рискувам. Досега не съм видял нито една мечка.
— Джо, не искам никакви глупости. Ти си моят заместник.
— Не съм молил за тази чест.
— Ако не си промениш тона, няма и да бъдеш още дълго. Ще се къпеш, когато имаш нужда, и ще се съгласиш да те пази всеки, който е свободен.
Джо продължи да гледа упорито.
— Не, благодаря.
Хю Фарнъм въздъхна.
— Точно от теб не очаквах такава глупост, Джо. Дюк, ще ме подкрепиш ли? Имам предвид ситуация седем.
— С удоволствие. — Дюк грабна пушката, която носеше допреди малко, и започна да я зарежда. Ченето на Джо увисна, но той не помръдна.
— Почакай, Дюк. Няма да има нужда от оръжия. Това е всичко, Джо. Само дрехите, с които беше облечен снощи. Не дрехите, които бях складирал за теб, за тях съм платил със собствените си пари. Без нищо друго, дори без кибрит. Можеш да се преоблечеш в тоалетното помещение; нали настояваше да спазваш благоприличие. Но твоят живот си е твой проблем. Размърдай се.
Джоузеф бавно изрече:
— Господин Фарнъм, сериозно ли говорите?
— Патроните в пистолета, който насочи към Дюк, истински ли бяха? Ти ми помогна, когато исках да го притисна; чу ме как се държах с жена си. Мислиш ли, че мога да се отнасям сурово с тях, а на теб да ти се размине? Мили Боже, остава после и момичетата да ми се опънат. После групата ще се разпадне и всички ще умрат. Предпочитам да изгубя само теб. Имаш две минути да се сбогуваш с Доктор Ливингстън. Котката остава тук, не ми се ще да бъде изядена.
Доктор Ливингстън се беше свил в скута на негъра. Джо бавно се изправи, без да го пуска. Изглеждаше смаян.
— Освен ако не предпочиташ да останеш — обади се Хю.
— Може ли?
— При същите условия като останалите.
Две сълзи се търкулнаха по бузите на Джо. Той погледна към котарака и го погали, после изрече с тих глас:
— Бих искал да остана. Приемам условията.
— Добре. Докажи го, като се извиниш на Барбара.
Барбара изглеждаше изненадана. Като че ли се канеше да каже нещо, но после размисли.
— Ъъъ… Извинявай, Барбара.
— Всичко е наред, Джо.
— За мен… ще бъде чест да ме охраняваш. Докато се къпя, имам предвид. Ако пожелаеш.
— Винаги, Джо. С удоволствие.
— Благодаря ти.
— А сега — рече Хю, — кой иска да играе бридж? Карън?
— Защо не?
— Дюк?
— Аз ще си лягам. Ако на някого му се доходи до тоалетна, направо да ме прескача.
— Легни на пода до леглата, Дюк, така ще избегнеш навалицата. Не, направо се качвай на горното легло.
— Не, ти го вземи.
— Аз ще си легна последен, искам първо да ободря един човек. Джо, една игра?
— Сър, не съм убеден, че ми се играе.
— Решил си да ме поставиш на мястото ми, а?
— Не съм казал нищо такова, сър.
— Не беше нужно, Джо. Аз ти предлагам лулата на мира. Само една игра. Денят беше доста тежък.
— Благодаря, но не.
— По дяволите, Джо, не можем да си позволим да се сърдим. Снощи Дюк имаше много по-трудно преживяване. Чакаше го изхвърляне в един радиоактивен ад, а не лудории с някакви си мечки, които обичат веселбите. Той разсърди ли се?
Джо наведе поглед, почеса Доктор Ливингстън зад ушичките, после внезапно вдигна глава и се ухили.