— Само една игра. И ще те разбия на пух и прах!
— На куково лято. Барби? Да направим четворка?
— С удоволствие.
Цепиха и на Джо се падна да играе с Карън и да раздава. Той разбърка картите.
— Сега ще видите какво е надлъгване!
— Наблюдавай го, Барби.
— Искаш ли един страничен облог, татко?
— Какво можеш да ми предложиш?
— Ами… Моето прекрасно младо тяло?
— Пълничка си.
— Ама че го каза! Не съм пълничка, просто съм апетитно закръглена. Добре, какво ще кажеш за живота ми, богатството ми, свещената ми чест?
— Срещу какво?
— Диамантена гривна?
Барбара беше изненадана от лошата игра на Хю — той бъркаше при броенето и дори реанонсираше. Тя осъзна, че е замаян от умора — миличкият! Някой трябваше да го накара да си почине или той щеше да се убие от работа.
Четирийсет минути по-късно Хю написа една полица за диамантена гривна и всички се приготвиха за лягане. Той с удоволствие установи, че Джо се съблече съвсем и легна на долното легло, както му беше казано. Дюк се изпъна на пода, гол. В стаята беше горещо; убежището се охлаждаше бавно, въпреки включените в тоалетното помещение вентилатори, защото входът отново бе затворен и вътре не навлизаше свеж въздух. Хю реши, че трябва да постави решетка на мястото на входния капак, която да пречи на мечките и котката да влизат и излизат. По-късно, по-късно…
Той отнесе лагерния фенер в тоалетното помещение.
Някой беше наредил книгите на рафтовете, но част от тях бяха оставени отворени, за да изсъхнат. Сам ги беше подвързал, с надеждата да му помогнат.
Последните книги на света…
Поне така изглеждаше.
Изпита внезапна жалост, която не беше усетил при осъзнаването, че милиони хора са загинали. Изгарянето на милиони книги изглеждаше някак по-оскверняващо, отколкото убийството на хора. Всички хора рано или късно щяха да умрат — това беше естествено. Но книгата не трябва да умира и не трябва да бъде унищожавана; книгите са безсмъртната част от човечеството. Да изгориш книга — това е по-скоро нещо като изнасилване.
Винаги бе смятал книгите за най-добрите си приятели. Той се беше учил от тях в стотици обществени библиотеки. От хилядите рафтове те го топлеха в самотата му. Внезапно почувства, че ако не бе успял да запази някои книги, просто не би имало смисъл да живее.
По-голямата част от колекцията му беше функционална: „Енциклопедия Британика“ — Грейс бе решила, че на нейното място трябва да сложат телевизионен приемник, защото „по-нататък ще бъде трудно да си купим“. И на него му се беше сторила твърде обемна, но енциклопедията бе най-компактната сбирка на човешко познание на пазара. „Войната на Че Гевара срещу партизаните“ — слава Богу, тази нямаше да му потрябва! Нито пък другите, които бяха наредени до нея: „Янки“, наръчникът за съпротивителна борба на Лийви, преводът на Грифит на книгата на Мао Цзе Дун „За партизанската война“, „Нови начини за водене на война, тактическо разузнаване при специални операции“ на Том Уинтрингъм — просто забрави! Повече никакво военно обучение!
„Наръчник на бойскаута“, „Машинно инженерство“ на Ешбах, „Наръчник за ремонт на радиоапарати“, „Сред природата — лов и риболов“, „Ядливи гъби и как да ги разпознаваме“, „Домашният живот в колониалната епоха“, „Моята колиба“, „Комини и камини“, „Готварска книга на скитника“, „Медицина без лекар“, „Пет акра и независимост“, самоучител по руски, англо-руски и руско-английски речник, „Пълен наръчник на билкаря“, ръководство за оцеляване на Военноморската оръжейна дирекция, „Техники за оцеляване на военновъздушните сили“, „Практическо дърводелство“ — всякакви полезни мъдри книги. Оксфордският „Сборник английска поезия“, „Съкровищница на американската поезия“, книгата с игри на Хойл, „Анатомия на меланхолията“ на Робърт Бъртън, превод на „Хиляда и една нощ“ от сър Ричард Франсис Бъртън, добрата стара „Одисея“ с илюстрации на Уайът, „Избрани стихотворения“ на Киплинг и неговите „Ето такива истории“, Шекспир в един том, един молитвеник, Библията, „Занимателна математика“, „Тъй рече Заратустра“, „Премъдростите на стария опосум за котешкия род“ на Т. С. Елиът, поезия на Робърт Фрост, „Хората срещу морето“… Как му се искаше да бе успял да прибере всички книги от списъка, който си беше направил. Как му се искаше да бе намерил време да прибере всички книги на Марк Твен, въпреки че щяха да заемат много място. Как му се искаше… Твърде, твърде късно. Това беше всичко. Всичко, което бе останало от една могъща цивилизация. „Ще се стопят надоблачните кули…“16
Внезапно се събуди и установи, че е заспал прав. Защо бе дошъл тук? Заради нещо важно. А, да! Щавене на кожа… Кожа? Барбара беше боса, Барбара трябва да получи мокасини. По-добре да провери в „Британика“. Или в онази книга за колониалната епоха.