Не, слава Богу, няма да има нужда от сол! Трябва да намери няколко дъбови дървета. Всъщност по-добре да накара Барбара да потърси, така ще се почувства полезна. Трябва да намери нещо, което само Джо може да свърши; да накара нещастното копеленце да се чувства оценено. Обичано. Да не забрави да…
Препъвайки се, той се върна в голямото помещение, погледна към горното легло и осъзна, че няма да успее да се качи. Затова легна на пода върху одеялото, на което бяха играли карти, и моментално заспа.
Глава 5
Грейс не се събуди за закуска. Момичетата тихо нахраниха другите, а после останаха вътре, за да почистят. Дюк отиде да половува, като взе със себе си пушка 45-и калибър и лък. Изборът му беше добър; стрелите можеха да се възстановят или заменят, докато куршумите щяха да бъдат изгубени завинаги. Дюк стреля няколко пъти и реши, че рамото му е наред.
Той провери часовниците и се разбра с останалите да запалят огън с дим, ако не се върне вкъщи до три часа.
Хю каза на момичетата да изнесат навън всички книги, които не са изсъхнали съвсем, а самият той взе кирка и лопата и започна да изравя пръстта изпод дома им, за да го нивелира. Джо се опита да се присъедини към него; Хю му забрани.
— Виж какво, Джо, има хиляди неща за вършене. Захвани се с тях. Само без тежък физически труд.
— И какво толкова има за правене, Хю?
— Ами например състави инвентарни списъци. Можеш да помогнеш на Дюк, като отбележиш всичко, което не може да бъде възстановено. Ако междувременно ти хрумнат някакви идеи, записвай си ги. Порови из книгите, за да разбереш как можем да си правим сапун и свещи. Провери и двата дозиметъра. Само си вземи оръжие и си отваряй очите на четири. Погрижи се и момичетата да не излизат навън без оръжия. По дяволите, измисли начин как да си осигурим канализация и течаща вода, без да разполагаме с тръби, олово и цимент.
— Как, за Бога, може да стане това?
— Все някой го е направил първия път. И кажи на тоя рунтав сеирджия, че нямам нужда от помощ.
— Добре. Ела тук, Док. Писи, писи, писи!
— И, Джо, като говорим за къпане, можеш да предложиш на момичетата да ги пазиш, докато се къпят. Не е задължително да ги гледаш.
— Добре, ще им предложа. Само че ще им кажа, че предложението не идва от мен. Не ми се ще да си мислят…
— Виж какво, Джо. Тези двете са чисти, здравомислещи и злонамерени американски момичета. Можеш да им кажеш каквото си искаш, но те ще продължат да си мислят, че надничаш. Нали в основата на жизненото им кредо стои убеждението, че те са толкова фатално неустоими, че мъжете просто не могат да издържат да не погледнат. Затова не бъди твърде убедителен; ще нараниш чувствата им.
— Мисля, че те разбрах.
Джо се отдалечи, а Хю започна да копае, мислейки си, че лично той никога не беше пропускал удобния случай. Но този непоправим възпитаник на неделното училище сигурно щеше да се стеснява да гледа и голата лейди Годайва. Добро момче — нямаше грам въображение, но човек можеше напълно да му се довери. Жалко, че се наложи да се отнесе толкова грубо с него…
Съвсем скоро Хю разбра кой е бил най-големият му страх: нямаше ръчна количка.
Той дори не бе успял да изкопае достатъчно дълбока яма, когато стигна до това заключение. Самото копаене на ръка беше достатъчно неприятно, но изнасянето на пръстта с кофи бе, меко казано, оскърбително.
Така че носеше пръст и се чудеше как да направи колело — без метал, без уреди за нагряване, без работилница, без леярна, без…
Оп, чакай! Нали разполагаше със стоманени бутилки! Леглата бяха направени от метални пръти, а в корпуса на перископа имаше ковко желязо. Въглища можеше да си направи сам, а останалата част от количката бяха просто няколко клона и животинска кожа. Фасулска работа! Всеки идиот, който при наличието на всичко това, не може да си направи колело, заслужава да мъкне на гърба си кошовете с пръст.
Нима край него не се извисяваха хиляди дървета? Във Финландия например нямаше нищо друго освен дървета. И въпреки това Финландия беше най-прекрасната малка държава в света.
— Док, не ми се пречкай в краката!
Разбира се, ако Финландия все още съществуваше… В техния свят, където и да се намираше той…
Може би на момичетата щеше да им хареса финландската баня. Щяха да скочат в нея, да се разпискат и да се почувстват като нормални хора. Горките деца, повече нямаше да видят салон за красота; може би сауната щеше да стане за тях „морален еквивалент“. На Грейс можеше да й хареса. Особено ако парата смъкнеше от нея всичките й сланини и тя отново станеше стройна. Каква красавица беше някога.