Тези години бяха най-трудните. Аз бързо се издигнах в службата и парите вече не бяха чак такъв проблем. После започна войната, произведоха ме от старши сержант в младши лейтенант и я завърших като капитан трети ранг в батальона за охрана на морските бази. През 1946-а трябваше да избирам или да стана отново старши сержант, или да се уволня. С подкрепата на Грейс напуснах флота. Останах на сушата без работа, с жена, със син в гимназията, с тригодишна дъщеря, живеехме в каравана, а цените летяха нагоре. Бяха ни останали малко военни купони.
Това беше вторият ни труден период. Реших да се пробвам в строителството, изгубих всичките ни спестявания, започнах работа за една водопроводна компания. Не може да се каже, че гладувахме, но менюто ни бе доста оскъдно. Барбара издържа като войник — трудолюбива домакиня, един от стълбовете на местната Организация на родителите и учителите и винаги в добро настроение.
Веднъж вече бях опитал в строителството, затова реших отново да се пробвам. Този път се получи. Със съвсем малък капитал построих набързо една къщичка, продадох я още преди да съм я завършил, и построих веднага други две. Оттогава не сме фалирали.
Хю Фарнъм изглеждаше объркан.
— Точно по това време тя тръгна да се подхлъзва. Когато взе да получава помощ. Когато започнахме да държим алкохол в къщата. Не сме се карали — никога не сме отричали факта, че аз се опитвах да възпитавам Дюк доста строго, а Грейс не можеше да понася някой да пипа момчето й.
Но тогава бе сложено началото на всичко, когато се видяхме с пари. Тя не е устроена така, че да понася богатството. Винаги великолепно се беше преборвала с нещастията. За пръв път се провали. Все още се надявам, че ще успее да се справи сега.
— Разбира се, че ще се справи, Хю.
— Надявам се.
— Радвам се, че ми разказа за нея, Хю. Ще се опитам да бъда по-мила.
— Не съм искал това, по дяволите. Искам просто да знаеш, че Грейс не е само дебела, глупавичка и егоистична жена. И това, че тръгна по наклонената плоскост, не е изцяло по нейна вина. С мен не се живее лесно, Барбара.
— Така ли?
— Да. Когато вече можех да се оттегля от бизнеса, аз не пожелах. Оставах да работя вечер до късно. А когато жената остава често сама, тя може постепенно да започне да прескача до хладилника за по някоя бира, когато по телевизията пуснат рекламите, и цяла вечер да си сръбва от нея. Въпреки че дори и да си бях у дома, най-вероятно щях да чета. И без това не обичам много-много да ходя на гости. Освен това аз не само се оставих да бъда погълнат от бизнеса, а и се записах в местния клуб по бридж. Тя също се записа, но после се отказа. Играеше прилично, без хъс, а аз обичах да се боря за всяка точка. Не че нещо я критикувам, играта на карти на живот и смърт не е добродетел. Начинът на Грейс е много по-добър. Пък и ако бях решил да го карам по-спокойно, сега тя нямаше да бъде в това състояние.
— Глупости!
— Моля?
— Хю Фарнъм, според мен човек е такъв, какъвто е, единствено по своя вина. Аз съм си аз, защото Барби сама се е погрижила за това. Същото се отнася и за Грейс. Както и за теб. — После добави с нисък глас: — Обичам те. И не е по твоя вина, както и нищо от онова, което се случи, не е по твоя вина. Няма да те слушам как се биеш в гърдите и ридаеш: „Mea Culpa!“17 Ти не си приписваш заслугите за добродетелите на Грейс. Защо тогава се обвиняваш за грешките й?
Той примигна и се усмихна.
— Всичките взятки са твои.
— Така е по-добре.
— Обичам те. Смятай, че съм те целунал.
— Отвръщам на целувката. Голям шлем. Но внимавай — каза тя само с ъгълчето на устата си. — Идват копоите.
Това беше Карън, чиста, грееща, със сресана коса, начервени устни и усмивка на уста.
— Каква вдъхновяваща гледка! — възкликна тя. — Мои бедни роби, искате ли по къшей хляб и канче с вода?
— След малко — отвърна баща й. — А ти междувременно недей да пълниш много тези кофи.
Карън отстъпи назад.
— Не съм се записвала доброволец за това!
— Всичко е наред. Не сме провеждали процедура за набиране на доброволци.
— Но, татко, аз току-що се изкъпах!
— Да не би потокът да е пресъхнал?
— Татко! Приготвила съм обяда. Сервирах отпред. Вие сте твърде мръсни, за да влезете в хубавата ми чиста къщичка.
— Да, скъпа. Да вървим, Барбара. — Той вдигна кофите.
Госпожа Фарнъм не се появи за обяд. Карън заяви, че майка й е решила да се храни вътре. Хю реши да не се меси; и без това щеше да настане истински ад, когато Дюк се върнеше.