— Хю? — обади се Джо. — Относно хрумването ти за водопровода…
— Измисли ли нещо?
— Мисля, че открих начин да си осигурим течаща вода.
— Ако получим течаща вода, обещавам да направя канализацията.
— Наистина ли, татко? Знам точно какво ми се иска. Баня с цветни плочки. Бледолилав цвят. С тоалетна маса, изградена около…
— Млъкни, дете. Да, Джо?
— Нали се сещаш за римските акведукти? Потокът тече по онзи хълм, доста над нас. На някои места дори доста над убежището. Доколкото мога да разбера, в римските акведукти не са били използвани тръби, те са били открити.
— Разбирам. — Фарнъм се замисли. На около стотина метра нагоре по потока имаше водопад. Може би там беше достатъчно високо. — Но това ще означава много зидарска работа, независимо дали ще е със солидни камъни, или с хоросан. Ще се нуждаем от скеле за всяка арка, която ще строим.
— Не можем ли просто да сцепим дървесни трупи на две и да ги издълбаем? И да ги поставим върху други трупи?
— Можем. — Хю се замисли. — Има и по-лесен начин, с който можем с един куршум да убием два заека. Барбара, що за земя е тази?
— Моля?
— Каза, че този район може би е субтропичен. Можеш ли да кажеш какъв е сезонът? И какво ни очаква през останалата част от годината? Целта на въпросите ми е да разбера дали ще се нуждаем от напояване.
— За Бога, Хю, не мога да ти отговоря!
— Но можеш да опиташ.
— Ами… — Тя се огледа наоколо. — Едва ли температурите падат толкова, че да се стигне до замръзване. Ако имаме вода, може да разчитаме на целогодишна реколта. Това не е тропическа джунгла, растителността под дърветата щеше да е много по-гъста. Прилича ми на място с един сух и един дъждовен сезон.
— Нашият поток не пресъхва — има твърде много риба в него. Къде би си направила градина?
— Какво ще кажеш за онова пространство долу до потока, на юг? Ще трябва да отсечем няколко дървета, има и доста храсти.
— Дърветата и храстите не са проблем. Ммм… Джо, нека се поразходим малко. Аз ще взема една пушка, ти си носи пистолета. Момичета, да не вземете да изкопаете толкова много, че да ви затрупа. Ще ни липсвате.
— Татко, аз възнамерявах да подремна малко.
— Добре. Мечтай за това, докато копаеш.
Хю и Джо тръгнаха нагоре по потока.
— Какво мислиш, Хю?
— Как да прекараме канавката. Трябва да отведем водата до вентилационния отвор на покрива. Успеем ли да го направим, значи сме постигнали всичко. Ще имаме нормална тоалетна, течаща вода за готвене и миене. После ще намерим и най-подходящия начин за напояване на градината на Барбара. Но най-голямото удобство за жените ни остават банята и кухнята. Ще почистим тоалетното помещение и ще го пригодим за двете.
— Хю, смятам, че разбирам как ще отведеш водата с канавка. Ами канализацията? Не можеш да оставиш водата просто да се излива през вентилационния отвор на покрива.
— Все още не знам, но ще я направим. Тоалетната няма да е с казанче, твърде е сложно за правене. Ще бъде с постоянно течаща вода, каквито се срещат често на борда на военните кораби. Представлява редица седалки. Водата тече под тях, от единия край до другия. Ще я изведем през дупка, а после през тръба — по-надалеч от къщата. Да си виждал глина наоколо?
— Видях натрупана глина до потока под къщата. Карън се оплакваше колко е лепкава, затова се изкачи по-нагоре, до едно песъчливо място.
— Ще погледна. Ако можем да печем глина, ще успеем да си построим много неща. Тоалетна например. Мивка. Съдове. Керамични тръби. Ще построим пещ от сурова глина и ще я използваме, за да си изпечем всичко останало. Но глината просто улеснява нещата. Водата е истинското съкровище; всички цивилизации са възникнали край вода. Джо, според мен вече сме достатъчно нависоко.
— Може би трябва да се изкачим още малко? Ще бъде страшно неудобно, ако след като сме изкопали дълга двеста метра канавка…
— По-дълга.
— … или по-дълга, изведнъж се окаже, че е твърде ниско и няма начин да отведем водата до покрива.
— Добре, първо ще направим измервания.
— Измервания? Хю, може би не си забелязал, но ние не разполагаме дори с нивелир. Стъклените покрития се счупиха при големия трус. Нямаме триножник, нито теодолит, нито каквото и да било.
— Джо, египтяните са разполагали с още по-малко неща, когато са изобретили измерването. Това, че сме изгубили нивелира, не е кой знае какво. Ще си направим друг.
— Хю, да не би да се шегуваш с мен?
— Съвсем не. Древните механици са правели нивелири много преди те да започнат да бъдат произвеждани в промишлени количества. Ще си направим най-обикновен отвес. Той прилича на обърната буква Т, към която е прикрепен канап с тежест накрая, за да отбелязва вертикала. Най-добре да го направим два метра дълъг и два метра висок, за да намалим вероятността от грешки. Трябва да разглобим едно от леглата заради дъските. Работата не е тежка, но е пипкава, можеш да я свършиш, докато ти се излекуват ребрата. А междувременно момичетата ще се занимават с тежкото копаене.