— Така си е много добре.
— По-добре да вляза вътре. Бутилката е там.
— Може би наистина трябва.
— О, всичко е наред. Накарах я да ми даде честната си дума. Ти не знаеш как да се оправяш с нея, татко.
— Така е. Не знам.
Глава 6
Навехнах си глезена и сега трябва да лежа. Реших да напиша още нещо в дневника. Всяка нощ си водя записки — но основно стенографирам. Все още не съм преписала кой знае колко. Разшифрованите записки преписвам на белите листове в енциклопедия „Британика“ — на края на всеки том са оставени по десет бели страници, а всичките томове са двайсет и четири. Ще се постарая на всяка страница да вписвам по хиляда думи — така ще имам място за 240 000 думи, — напълно достатъчно, за да опиша преживяванията ни, докато сами не се научим да си произвеждаме хартия. Още повече, че разшифрованата версия ще бъде цензурирана.
Защото сега няма рамо, на което да поплача — а момичетата понякога имат нужда от това! Тези стенографирани записки са дневник, който само аз мога да прочета, тъй като Карън наистина е много зле по стенография, както самата тя си призна.
А може би Джо е запознат със стенографията. Тя не е ли задължителна в бизнес колежите? Но Джо е истински кавалер и не би прочел това без разрешение. Харесвам Джоузеф; добротата му не е преструвка. Убедена съм, че той приема тежко много неща, но никога не се оплаква. Мястото му в тази история е също толкова ненормално, колкото и моето, само че положението му е много по-тежко.
Като че ли Грейс спря да му заповядва, което не й пречи да командва всички останали. Хю също командва, но го прави за доброто на всички ни. А и вече не го прави толкова често; рутината ни обгърна. Аз съм фермер и планирам работата си; Дюк се грижи да има месо на масата, а когато не ходи на лов, ми помага; Хю отдавна не е казвал на никого какво да прави, а Карън се занимава с къщата както намери за добре. Хю е планирал физически труд като че ли за следващите два века и Джо му помага.
Но всичко, което Грейс ни заповядва, е за нейно удобство. И ние обикновено изпълняваме; така е по-лесно. Постига всичко по своя си начин и получава повече от другите, като просто им стъжнява живота.
Тя получи лъвския пай от алкохола. Аз самата почти не пия; много рядко имам „нужда“ от питие. Но когато съм в компания, нямам нищо против да глътна нещо и трябва да си напомням, че това уиски не е мое, а на семейство Фарнъм.
Грейс изпи своя дял за три дни. После се прехвърли на частта на Дюк. И така нататък. Накрая свърши всичко, като изключим четвъртинката бърбън, който бяхме заделили за „медицински“ нужди. Грейс проследила Дюк, разбрала къде го крие и го изкопала. Когато Дюк се прибра вкъщи, тя вече се бе отнесла, а бутилката беше празна.
Следващите три дни бяха кошмарни. Тя крещя. Плака. Заплашваше да се самоубие. Хю и Дюк си поделиха дежурствата край нея. Хю се сдоби с насинено око, а красивото лице на Дюк беше одрано. Струва ми се, че я натъпкаха с витамин В1 и я хранеха насила.
На четвъртия ден тя остана в леглото си. На следващия ден стана и изглеждаше почти нормална.
Но по време на обяда заяви, като си даваше вид, че това е известно на всички, че руснаците са нападнали само защото Хю е настоял да построи убежището.
Не изглеждаше сърдита, по-скоро в думите й имаше прошка. Накрая стигна до извода, че войната скоро ще свърши и всички ще се приберем у дома.
Никой не се опита да спори с нея. Каква полза от това? Заблудата й беше съвсем безобидна. Най-накрая взе да изпълнява задълженията си на главен готвач — но ако тя наистина готви по-добре от Карън, то аз още не съм го усетила. Повечето време говори за разни манджи, които би могла да сготви, ако имаше това или онова. Карън продължава здраво да работи, понякога обаче просто губи самообладание и започва да вика дори и на мен, а след това продължава яростно да копае.
Дюк непрекъснато й повтаря, че трябва да е търпелива.
Не трябва да критикувам Дюк; може би той ще стане мой съпруг. Тоест, искам да кажа, че кой друг би могъл? Дюк мога да изтърпя, но Грейс като моя свекърва — едва ли. Дюк е хубав и се държи мило и с мен, и със сестра си. В началото наистина се караше с баща си, за глупости според мен, но сега се разбират много добре.
Така че сред нас той е най-добрата възможна партия.
А що се отнася до мен, аз съвсем не бързам да се женя, въпреки че по принцип нямам нищо против, нищо, че вече съм се опарвала. Хю смята, че човешкият род трябва да бъде продължен. Е, какво, напълно е възможно.
(Полигамия ли? Да, съгласна съм! Дори ако Грейс остане старша съпруга. Но за това никой не ме е питал. Нито пък Грейс ще го позволи, убедена съм. Двамата с Хю изобщо не обсъждаме тези неща, избягваме да се докосваме, избягваме да оставаме насаме и аз избягвам да го гледам влюбено. Край.)