Бедата е там, че Дюк ми харесва, но между нас не прехвърчат искри. Затова гледам да стоя настрана и да избягвам всички обстоятелства, които му дават възможност да ме шляпне по дупето. Наистина ще бъде страшно очарователно, ако след като се омъжа за него, някоя нощ толкова да се ядосам на майка му и на това как й угажда, че да не успея да се сдържа и студено да му заявя, че баща му е два пъти повече мъж от него.
Не, това не бива да се случва. Дюк не го заслужава.
Джо? Искрено му се възхищавам, освен това проблемът с майката при него не съществува.
Джо е първият негър, който имах възможността да опозная добре — и мисля, че го опознах. Играе бридж по-добре от мен; предполагам, че е и по-умен от мен. Той е много деликатен и никога не влиза в убежището, без да се е изкъпал. Е, разбира се, че след като цял ден е копал, мирише на пръч. Но Дюк също смърди, а Хю още повече. Всъщност аз изобщо не вярвам на приказката, че негрите миришат.
Случвало ли ви се е да попаднете в женска съблекалня? Жените миришат по-лошо от мъжете.
Проблемът с Джо е същият като с Дюк. Не прехвърчат искри. Тъй като той е толкова срамежлив, че едва ли ще започне да ме ухажва… Не, няма да стане.
Но аз го обичам… Като по-малък брат. Той е винаги готов да помогне. Обикновено стои на пост, докато двете с Карън се къпем, и винаги е приятно да се знае, че Джо е нащрек — Дюк уби пет мечки, а Джо уби една, докато ни пазеше. Трябваше да я гръмне три пъти и тя се строполи буквално в краката му. Той не помръдна.
После ние си тръгнахме, без да мислим за благоприличието, и изглежда това притесни Джо много повече, отколкото мечката.
Или вълците, или койотите, или пумите, или онази странна котка, за която Дюк каза, че е мутирал леопард — той е особено опасен, защото напада от дърветата. Ние не се къпем под дърветата и не смеем да се отдалечаваме много без въоръжен мъж до нас. Това е също толкова опасно, колкото да пресечем улица „Уилшър“ на червен светофар.
Змии също се намират. И поне един вид е отровен.
Една сутрин Джо и Хю започнаха работа по нивелирането на убежището и Джо скочи в ямата. Доктор-Ливингстън-предполагам скочи след него — и се оказа, че там има змия.
Док я забеляза и изсъска. Джо я зърна точно когато го нападна и тя го ухапа по прасеца. Джо я уби с лопатата си и падна на земята, като се държеше за крака.
Хю разряза раната и изсмука отровата за нула време. После бързо му постави турникет и сипа перманганатови кристали в раната. След като чух вика, отидох на бегом при тях, но всичко беше приключило. Хю му даваше противоотровата.
Преместването на Джо беше трудно; той припадна в тунела. Хю пропълзя край него и го задърпа, а аз бутах. Трябваше да се включим и тримата — Карън също, — за да го издърпаме по стълбата. Съблякохме го и го сложихме в леглото.
Някъде около полунощ, когато дишането му беше много леко, а пулсът — учестен, Хю премести последната останала бутилка с кислород в стаята, сложи на главата на Джо найлоновия сак, в който държахме ризите, и му пусна кислород.
На сутринта той бе по-добре.
След три дни Джо вече беше на крака и се чувстваше прекрасно. Дюк рече, че това най-вероятно е била американска усойница, може би дори южноамериканска, и че гърмящата змия също е вид усойница, затова противоотровата за кротали може би е спасила живота на Джо.
Във всеки случай, аз не вярвам на никакви змии.
Три седмици ни бяха нужни, за да изкопаем пръстта под убежището. Големи камъни! Нашата местност представлява обширна равна долина, която е осеяна с камъни всякакви размери. Щом стигнехме до някой голям, ние копаехме около него, а после мъжете го извличаха навън с помощта на железен лост, скрипец и въжета.
Обикновено мъжете успяваха да извадят всички камъни. Но Карън попадна на един, който сякаш стигаше до сърцето на земята. Хю го огледа и каза:
— Хубаво. Започни да копаеш дупка само от северната му страна и копай надълбоко.
Карън само го погледна.
И започнахме да копаем. И стигнахме до друг голям камък.
— Добре — каза Хю. — Започнете да копаете на север от другия.
Ударихме в трети голям камък. Но след три дни последният, който открихме, се търкулна в дупката до него, средният падна на неговото място, а първият, от който започна всичко, беше търкулнат на мястото на средния.
Когато отделните участъци от нашия изкоп ставаха достатъчно дълбоки, Хю ги укрепваше с парчета дърво; притесняваше се убежището да не хлътне и да смачка някого. Затова, когато приключихме с работата, под убежището имаше цяла гора от подпори.