После Хю постави две много дебели греди под двата ъгъла на убежището, които се намираха над изкопа, и постепенно започна да маха другите, като използваше скрипец и въже. Понякога се налагаше да се изкопават. През цялото време Хю беше много нервен и сам изкопа и изтегли всичко.
Накрая горната част на убежището се подпираше само на двете дебели греди.
Беше невъзможно да се помръднат.
Върху тях лежеше огромна тежест и те се надсмиваха над нашите усилия.
— Хю, какво ще правим сега? — попитах аз.
— Ще изпробваме предпоследното средство.
— А какво е последното?
— Да ги изгорим. Но за това ще са необходими силни огньове, така че ще трябва да почистим всичката трева, храсталаци и дървета на доста голямо разстояние оттук. Карън, знаеш къде е амонякът. И йодът. Донеси ми ги и двете.
Доста време се чудех защо Хю е складирал такова количество амоняк. Беше го напълнил в използвани пластмасови бутилки от белина. Те бяха издържали благополучно всички изпитания. А що се отнася до йода, дори не знаех, че го има, и то в такива огромни количества. Не се занимавам с лекарства.
Скоро беше стъкнал нещо като химическа лаборатория.
— Какво правиш, Хю? — попитах го.
— Заместител на динамита. И нямам нужда от компания — заяви той. — Сместа е толкова опасна, че би могла да се взриви даже от един невнимателен поглед.
— Извинявай — казах аз и отстъпих назад.
Той вдигна поглед и се усмихна.
— Безопасно е, докато не изсъхне. Имах го предвид в случай, че се включа в съпротивата. Окупационните войски не гледат с добро око на местните, които имат експлозиви, но в амоняка и йода няма нищо подозрително. И двете са безопасни, докато не се смесят, и дори нямат нужда от детонатор. Изобщо не съм очаквал обаче да ги използвам за строителни работи; много са коварни.
— Хю, току-що се сетих, че изобщо не ме интересува дали подът ще е равен или не.
— Ако това те изнервя, вземи се поразходи.
Правенето на взривната смес беше много лесно; Хю просто изля на едно място йод и най-обикновен амоняк. Утайката падна на дъното. Той я филтрира през салфетките и получи кашообразно вещество.
Джо проби дупки в двата упорити стълба; Хю раздели кашата на порции и ги уви в хартия, после напъха пакетчетата в дупките.
— Сега ще трябва да почакаме да изсъхне.
След това старателно изми всичко, с което беше работил, после се изкъпа заедно с дрехите, съблече ги във водата и ги просна на скалите да съхнат. Това беше за този ден.
Въоръжението ни включваше две красиви дамски пушки магнум римфайър 22 калибър с оптичен мерник. Хю накара Джо и Дюк да ги приготвят за стрелба, подпрени върху торби с пясък. Разбрах, че говори сериозно, когато им каза, че могат да изстрелят само по пет патрона. Неговото мото беше „Един куршум, една мечка“.
Докато експлозивът изсъхне, бяхме изнесли всичко чупливо от убежището. Изпратиха нас, жените, доста надалеч, натовариха Карън да се грижи за Доктор Ливингстън, а мен ме въоръжиха с тежката карабина на Дюк, просто за всеки случай.
Дюк и Джо легнаха по корем точно на трийсет метра от стълбовете. Хю застана между тях.
— Готови ли сте за отброяването?
— Готов съм, Хю.
— Готов съм, татко.
— Поемете си дълбоко въздух. Изпуснете част от него. Задръжте дъх, прицелете се. Пет… четири… три… две… огън!
Чу се трясък като от затръшната гигантска врата и средната част и на двете греди просто изчезна. Убежището се наклони на една страна, после тежко тупна на земята и застана на равно.
Двете с Карън се развикахме радостно; Грейс запляска с ръце; Доктор Ливингстън хукна да разследва. Хю обърна глава към нас и се ухили.
В този момент склонът хлътна, убежището се килна на другата страна и започна да се плъзга. Когато стигна до издатината на тунела, се завъртя леко, после набра скорост и се хързулна като голяма шейна надолу по хълма. Помислих си, че накрая ще се озове в потока.
Но хълмът постепенно премина в равнина и убежището спря. Сега тунелът беше пълен с пръст, а водопроводът и канализацията бяха много далеч от нас.
Хю взе лопатата, спусна се до убежището и започна да копае. Аз също слязох долу, а от очите ми се стичаха сълзи. Джо стигна до него пръв. Хю ни погледна и каза:
— Джо, изкопай тунела. Искам да разбера какви са повредите, а момичетата сигурно ще искат да обядват.
— Шефе — Джо се задави. — Шефе! О, Боже!
— Защо си разстроен, Джо? — Хю му говореше като на малко дете. — Това ни спести много работа.
Помислих, че се шегува. Джо го погледна недоумяващо.