— Какво?
— Няма спор — увери го Хю. — Виждаш ли колко по-ниско е покривът сега? Всеки свален метър ни спестява поне по трийсет метра акведукт. А и нивелирането тук ще стане много по-лесно; земята е глинеста и камъните са много по-малко. Ако дружно се захванем за работа, максимум след една седмица всичко ще бъде наред. А след това ще отведем вода до къщата и градината, две седмици по-рано от предвиденото.
Оказа се прав. За една седмица убежището беше нивелирано, този път стълбовете бяха поставени така, че не се налагаше да ги взривяваме. А най-важното бе, че бронираната врата вече се отваряше с лекота и вътре свободно проникваха свеж въздух и слънчева светлина. Преди в убежището беше задушно, а свещите допълнително вмирисваха помещенията. Джо и Хю започнаха да копаят канавката още същия ден. В очакване на великия ден Карън се зае да очертава по стените на тоалетното помещение скици на умивалника, ваната и тоалетната в реални размери.
Честно казано, чувстваме се доста удобно. Карън напълни две от надматрачните стелки със суха трева; спането на пода не е по-зле от това в леглото. Седим в столове и играем вечерния си бридж на маса. Изумително е какво огромно значение има равният под и колко много по-добре е да имаш врата, вместо да слизаш по стълба или да изпълзяваш през дупка.
Известно време трябва да готвим на лагерен огън, тъй като скарата и барбекюто бяха смачкани. Двете с Карън не се оплакваме, защото, щом докара течаща вода до къщата, Хю ще се заеме и с грънчарство и ще направи не само тоалетната и мивката, но и готварска печка с комин, който ще излиза през вентилационния отвор. Какъв разкош!
Царевицата ми расте великолепно. Чудя се какво ли да използвам, за да я смеля? От мисълта за топъл царевичен хляб, намазан с еленова мас, ми потичат слюнки.
Двайсет и пети декември — весела Коледа!
Поне си мислим, че е Коледа. Хю твърди, че в най-лошия случай сме объркали с един ден.
Скоро след като се озовахме тук, Хю избра едно малко дърво, от северната страна на което лежеше голям плосък камък, и го подряза така, че да може точно на обяд да хвърля ясна сянка върху камъка. Като „Пазителка на огъня“ аз имах задължението да сядам на този камък малко преди обяд и да измервам сянката, а когато стане най-къса, да я отбелязвам и да слагам дата.
Сянката ставаше все по-дълга, а дните все по-къси. Преди една седмица вече беше станало много трудно да отчитам някаква разлика и аз съобщих това на Хю. Започнахме да я наблюдаваме заедно и три дни по-късно настъпи повратната точка… и така този ден стана 22-ри декември и сега ние празнуваме Коледа, вместо Четвърти юли. Както беше планирал Хю, издигнахме нашето знаме на върха на най-високото дърво в сечището, като окастрихме клоните му, за да се получи стълб. Като „Пазителка на огъня“ бях натоварена с честта да издигам и спускам знамето, но първият път беше специален случай; теглихме чоп и Джо спечели. Ние се наредихме в редица и запяхме „Знаме, обсипано със звезди“, докато той го вдигаше нагоре. Беше ни много трудно да пеем, защото всички се задавяхме от плач.
След това се заклехме във вярност. Може това да са сантиментални глупости на парцаливи изгнаници, но аз не мисля така. Както и преди, ние си оставаме една нация пред Бога, независима и неделима, със свобода и справедливост за всички.
Хю отслужи празнична служба и прочете на глас главата за Рождеството Христово от Евангелието на Лука. После помоли Карън да прочете молитвата, а след това всички пяхме коледни песни. Грейс имаше силен и уверен глас; Джо — звънлив тенор, а аз, Карън, Хю и Дюк пеехме съответно сопрано, контраалт, баритон и бас. Мисля, че звучахме много добре. Във всеки случай се забавлявахме, въпреки че по време на „Бяла Коледа“ Грейс се разхълца и зарази всички ни.
Служба щеше да има така или иначе, тъй като беше неделя по стария календар. А Хю провежда служби всяка неделя. Всички присъстват, дори Дюк, който е заклет атеист. Хю чете псалми или някоя глава от Светото писание, а после пеем химни. После Хю или сам прочита молитвата, или моли някой друг да го направи. Службата завършва с прочитането на „Благослови този дом…“. Изглежда се връщахме във времето, когато старейшината беше едновременно и свещеник.
Но Хю никога не чете от „Апостолското вероучение“ и молитвите му са толкова неутрални, че той дори често завършва, без да каже: „В името на Господа Бога, амин.“
В един от редките случаи, когато ни се удаде да поговорим насаме — миналата седмица, докато чакахме да настъпи обяд, — аз го попитах как се отнася към вярата. (За мен е важно да знам какво е мнението на моя мъж, нищо, че той не е мой и никога няма да бъде.)