— Можеш да ме определиш като екзистенциалист.
— Нима не си християнин?
— Не съм казал такова нещо. Не мога да отговоря отрицателно, защото по-скоро би трябвало да потвърдя. Не мога да го определя — това само ще доведе до объркване. Чудиш се защо водя служби, след като не съм набожен?
— Ами… да.
— Това е мой дълг. Богослуженията трябва да са достъпни за онези, които имат нужда от тях. Ако доброто и Бог не съществуват, то тези ритуали са безвредни. Ако има Бог, те са подходящи — и си остават безобидни. Та ние не правим жертвоприношения, нито въздигаме своето тщеславие до звездите в името на религията. Поне аз така виждам нещата, Барбара.
Само това успях да измъкна от него. В миналия ми живот религията беше хубаво, топло, удобно нещо, с което се занимавах всяка неделя. Не мога да кажа, че ме е тормозела. Но безбожните служби на Хю се превърнаха в нещо важно за мен.
Неделите са важни и по друга причина. Тогава Хю не ни разрешава да работим. Прави компромис само за подстригването, подреждането или работата, свързана с нашите хобита. Поощрява игрите и всякакви форми на забавление. Шах, бридж, скрабъл, моделиране с глина, хорово пеене и други подобни. Или просто размяна на шеги. Игрите са важни; те доказват, че не сме просто животни, които се опитват да оцелеят, а хора, които знаят как да се наслаждават на живота. Никога не пропускаме вечерната игра бридж. Тя е нашият символ за това, че животът ни не се състои само от копаене на канавки и клане на животни.
Полагаме доста грижи и за себе си. Аз например станах много добра в подстригването. Дюк реши да си пусне брада, но след като видя, че Хю се бръсне всеки ден, последва примера му. Не знам какво ще правят, когато свършат ножчетата за бръснене. Забелязах, че Джо вече остри едно на камъка за точене.
Все още е Коледа и аз отново ще се включа в играта, когато сегашната партия бридж завърши. Вечерята беше разкошна; Грейс и Карън я приготвяха цели два дни — пикантна речна пъстърва с подправки, попарени скариди, пържолки и печени гъби, пушен език, мечешки бульон, твърди бисквити (неочаквано удоволствие), репички, марулки, зелен лук, салата от цвекло ала Грейс и най-хубавото и най-ценното от всичко — цял тиган домашен фондан, защото запасите от кондензираното мляко, шоколада и захарта не могат да се попълнят. Нес кафе и цигари, по две чаши кафе и по две цигари за всеки.
Имаше подаръци за всички… Единственото, което запазих за себе си, освен дрехите на гърба си, беше дамската ми чантичка. В началото носех найлонови чорапи, но скоро ги събух и оттогава ходех боса; подарих ги на Карън. Имах червило; получи го Грейс. Бях изплела един колан, той остана за Джо. В чантата ми имаше бродирана носна кърпичка. Изпрах я, изгладих я, като я притиснах към гладкия нагрят бетон, и я подарих на Дюк.
Едва тази сутрин се сетих какво мога да подаря на Хю. Четири години носих в чантата си малко тефтерче. На него със златни букви беше гравирано моминското ми име и половината му листове бяха празни. Щеше да свърши работа на Хю — но точно името ми ме подтикна да му го подаря.
Трябва да вървя; двете с Грейс ще се опитаме да натупаме Хю и Джо.
Никога не съм имала по-щастлива Коледа.
Глава 7
Карън и Барбара се къпеха, миеха чиниите и перяха. Над тях бдеше Джо. Около мястото, което използваха за къпане, всички дървета и храсти бяха изсечени; никой хищник не би могъл да се приближи, без Джо да го види и да се прицели в него. Очите му шареха насам-натам, оглеждайки околностите, без да се спират нито за минутка върху съблазнителната жива картина, която охраняваше.
Карън рече:
— Барби, този чаршаф няма да издържи още едно пране. Направо е станал на парцал.
— Имаме нужда от парцали.
— Но какво ще използваме за чаршафи? Заради сапуна е. — Карън загреба пълна шепа от купата, която беше оставена на брега. Сапунът беше мек и сивкав на цвят и приличаше повече на овесена каша. — Това нещо пробива дупки.
— Чаршафите не ме притесняват толкова, но се страхувам от деня, в който ще ни остане само една кърпа.
— Която ще бъде на майка — добави Карън. — Нашият офицер по продоволствията ще намери някоя отлична причина за това.
— Не бъди толкова злобна, Карън. Дюк върши страхотна работа.
— Да, знам, знам. Дюк не е виновен, че се получава така. Причината е Еди.
— Кой Еди?
— Едиповият комплекс, скъпа моя.
Барбара се извърна и започна да изплаква чифт протрити сини дънки.
— Разбираш ли ме? — попита Карън.
— Всички си имаме своите недостатъци.
— Да, всички освен мен. Дори татко има слабости. Главата го боли.
Барбара вдигна поглед.