— Как така, скъпа?
— Бременна съм.
— Какво?
— Чу ме. Бременна. Заплодена, ако настояваш за техническия термин.
— Сигурна ли си, скъпа?
— Разбира се, че съм сигурна. Направих си тест, положителен е. Бременна съм от четири месеца. — Карън се хвърли в прегръдките на по-голямото момиче. — И ме е страх!
Барбара я прегърна.
— Стига, скъпа, успокой се. Всичко ще бъде наред.
— Как ли пък не — изхълца Карън. — Майка ще вдигне такава гюрултия… а и тук няма никакви болници… нито пък лекари. Ох, защо Дюк не реши да учи медицина? Барби, ще умра. Сигурна съм в това.
— Карън, стига глупости. Бебетата, които са се родили без помощта на доктори и болници, са много повече от онези, които са били извадени в операционната. Ти не се страхуваш, че ще умреш, а се боиш да кажеш на родителите си.
— Е, от това също. — Карън избърса сълзите си и подсмръкна. — Барби, не се ядосвай… но онзи уикенд те поканих у дома точно заради това.
— За какво, скъпа?
— Реших, че майка няма да вдигне голям скандал, ако и ти си у дома. Повечето момичета в курса са или старомодни моми или развратници, които освен всичко са и пълни глупачки. Но ти си съвсем различна и знаех, че ще ме защитиш.
— Благодаря ти, скъпа.
— Благодариш друг път! Аз те използвах.
— Това е най-милият комплимент, който съм получавала от друга жена. — Барбара избърса една сълза от лицето на Карън и я щипна по бузата. — Радвам се, че съм тук. Значи още не си казала на родителите си?
— Ами, мислех да им кажа. Но тогава ни нападнаха… а след това майка се срина и всички тревоги се струпаха на главата на татко, а аз така и не можах да улуча подходящия момент.
— Карън, ти не се страхуваш да кажеш на баща си, а само на майка си.
— Ами… Най-вече на майка. Но и от татко се притеснявам. Освен че ще бъде потресен и шокиран, той ще си помисли, че съм била пълна глупачка, за да се хвана в тоя капан.
— Определено ще бъде изненадан, но за другото не съм сигурна. — Барбара се поколеба. — Карън, не трябва да таиш това в себе си. Ще се опитам да споделя тревогите ти.
— Така се и надявах. Затова те поканих у дома, нали ти казах.
— Имах предвид да споделя в буквалния смисъл. И аз съм бременна.
— Какво?
— Да. Ще им кажем заедно.
— За Бога, Барбара! Как се случи?
Барбара сви рамене.
— От невнимание. А при теб?
Карън изведнъж се ухили.
— Как ли? Една пчеличка ме опраши, как иначе? Имаш предвид кой, нали?
— Не ме интересува кой е той. Това си е твоя работа. И така, скъпа… Ще идем ли да им кажем? Аз ще говоря.
— Чакай малко. Ти не си смятала да кажеш на никого. Или пък да?
— Всъщност не — отговори Барбара напълно искрено. — Смятах да изчакам, докато не си проличи.
Карън се вгледа в талията на Барбара.
— Не си личи. Сигурна ли си?
— Пропуснах два месечни цикъла, бременна съм. Или пък съм болна, което е още по-лошо. Дай да съберем прането и да им съобщим.
— Ами, на теб не ти личи, а и на мен все още — в последно време избягвам да попадам разсъблечена пред очите на майка. Защо да не си замълчим на първо време и да нанесем удара, когато нещата загрубеят?
— Щом искаш. Карън, защо да не съобщим на Хю и да го оставим той да каже на майка ти?
Карън изглеждаше облекчена.
— Смяташ ли, че е по-добре да постъпим така?
— Хю ще предпочете да го чуе, без майка ти да е наблизо. А сега върви го намери и му кажи. Аз ще просна дрехите.
— Добре, ще го направя.
— И престани да се притесняваш. Ще си родим бебетата и няма да имаме никакви грижи, и ще си ги отгледаме заедно, и ще бъде забавно. Ще бъдем щастливи.
Очите на Карън засияха.
— И ти ще родиш момиче, а аз момче и ще ги оженим, и ще станем баби заедно.
— Ето, вече си старата Карън. — Барбара я целуна. — Върви да кажеш на баща си.
Карън завари Хю да строи печката и му каза, че иска да поговори с него насаме.
— Добре — съгласи се той, — само да кажа на Джо, че той ще трябва да запали печката. Аз отивам да проверя канавката. Ще дойдеш ли с мен да поговорим?
Той й даде лопата, а сам взе пушката.
— Кажи сега какво си си наумила, малката.
— Нека да се отдалечим още малко.
Продължиха да вървят. Хю спря, връчи й пушката, взе лопатата и започна да подравнява стените.
— Татко? Може би си забелязал, че мъжете не достигат?
— Не. Трима мъже и три жени. Напълно нормално съотношение.
— Може би трябваше да кажа „добра партия за женитба“.
— Ами кажи го.