— Добре, казах го. Имам нужда от съвет. Кое е по-лошото? Кръвосмешението? Или междурасовият брак? Или ще ми се наложи да си остана стара мома?
Той копна още веднъж и спря.
— Няма да те натискам да си останеш стара мома.
— Така си и мислех, това е и моето мнение. Но какво ще кажеш за другите възможности?
— Обикновено кръвосмешението не води до нищо добро — бавно заяви Хю.
— В такъв случай ми остава само един изход.
— Чакай малко. Казах „обикновено“. — Той се вторачи в лопатата. — Никога не съм се замислял за тези неща и без това сме засипани с проблеми. Браковете между братя и сестри не са рядкост в историята. И резултатите не винаги са лоши. — Хю се намръщи. — Но я има и Барбара. Може да ти се наложи да имаш полигамен брак.
— Чакай малко, татко. Кръвосмешението не включва само братята.
Той я зяпна.
— Наистина успя да ме стреснеш, Карън.
— Да те шокирам, имаш предвид.
— Не. Да ме стреснеш. Наистина ли смяташ да предложиш това, за което намекна?
— Татенце — заговори сериозно тя, — не бих могла да се шегувам на тази тема. Ако трябваше да избирам между теб и Дюк — като съпруг, имам предвид, — без колебание щях да избера теб.
Хю избърса челото си с ръка.
— Карън, подобно изявление може да бъде уважено само ако бъде прието на сериозно…
— Но аз съм сериозна!
— Затова го приемам. Да разбирам ли, че си елиминирала Джоузеф? Или обмисли и неговата кандидатура?
— Естествено, че я обмислих.
— И какво?
— Нямаше как да не обмисля и този вариант. Джо е много мил, но още е съвсем момченце, нищо, че е по-голям от мен. Ако някой ден му кажа: „Па!“, той направо ще изскочи от кожата си. Не, благодаря.
— Цветът на кожата му има ли нещо общо с избора ти?
— Татко, изкушаваш ме да се изплюя в лицето ти. Аз не съм като майка!
— Исках да се уверя. Карън, знаеш, че цветът няма значение за мен. В мъжа търся съвсем други неща. Дали държи на думата си? Изпълнява ли задълженията си? Дали се занимава с почтена работа? Смел ли е? Би ли се изправил в защита на своите убеждения? Според мен Джо е истински мъж във всяко едно отношение. И смятам, че действаш твърде прибързано. — Той въздъхна. — Ако все още си бяхме в Маунтин Спрингс, изобщо нямаше да те карам да се омъжваш за негър. Такива бракове не се приемат добре и почти винаги завършват трагично. Но подобни варварски фактори тук нямат значение. Съветвам те добре да обмислиш варианта за Джо.
— Татко, не смяташ ли, че вече съм го направила? Може да се омъжа за Джо. Но исках да знаеш, че ако имах избор, от трима ви щях да избера теб.
— Благодаря.
— Благодаря друг път! Аз съм жена, а ти си мъжът, който бих желала най-силно. Но това не би ми донесло нищо добро и ти знаеш защо. Заради майка.
— Знам. — Той внезапно придоби изморен вид. — Правим онова, което можем, а не което искаме. Карън, ужасно съжалявам, че не мога да ти предложа по-дълъг списък с кандидати.
— Татко, най-важното нещо, на което си ме научил, е, че няма смисъл да се плаче за нещо, което не може да се промени. Това е любимото занятие на майка ми, не моето. И на Дюк, въпреки че не чак в такава степен, колкото при нея. По този въпрос разсъждавам като теб — ти пресмяташ точките си и играеш според тях. Не се оплакваш, че нямаш карти. Разбираш ли ме, татко?
— Да.
— Не съм дошла да те моля да се жениш за мен. Нито да се опитам да те съблазня, въпреки че след всичко изприказвано дотук трябва да ти е ясно, че ако ме поискаш, твоя съм. Мисля, че от години го знаеш. Не съм дошла и заради това. Просто исках да си изясним някои неща, преди да ти кажа нещо друго. Вече си пресметнах точките и знам точно как да играя. И нищо не може да се промени.
— За какво става въпрос? Може би ще успея да ти помогна.
— Едва ли. Бременна съм, татко.
Той изпусна лопатата и обгърна с две ръце дъщеря си.
— Но това е чудесно!
След малко тя се обади:
— Татко… Ако продължиш да ме прегръщаш така, няма да мога да застрелям мечката.
Той я пусна и грабна пушката.
— Къде е?
— Никъде. Но нали непрекъснато ни предупреждаваш.
— А, добре. Аз поемам охраната. Кой е бащата, Карън? Дюк? Или Джо?
— Никой от двамата. Стана по-рано, в училище.
— О, още по-добре!
— Така ли? По дяволите, татко, нещата не се развиват по нормалния начин. Момичето се прибира у дома съсипано, а баща й трябва да вдигне скандал. А ти казваш, че всичко е превъзходно. Направо ме объркваш.
— Извинявай. При други обстоятелства сигурно щях да си помисля, че си ужасно невнимателна…
— И още как! Рискувах като оная негърска мама, дето казала: „Сто пъти проб’ах, нищо не стана!“ Нали се сещаш.
— Да, мисля, че да. При тези обстоятелства съм много щастлив. Мислех, че нямаш никакъв опит. Вместо това научавам, че си доста напреднала и ще родиш дете, чийто баща не е от нашата група… Не разбираш ли, мила? Ти почти удвои шансовете за оцеляването на тази малка колония.