— Така ли?
— Помисли малко, никак не си глупава. Бащата на детето ти… Бива ли го?
— Мислиш ли, че щях да го докарам дотам, където съм сега, ако не го харесвах, татко?
— Извинявай, скъпа. Беше глупав въпрос. — Хю се усмихна. — Нещо не ми се работи. Да идем да съобщим добрите новини.
— Добре. Но, татко… Какво ще кажем на майка?
— Истината и аз ще й я съобщя. Не се тревожи, малката ми. Ти ще родиш това дете, а аз ще се погрижа за всичко останало.
— Да, сър. Тате, вече се чувствам много добре.
— Чудесно.
— Толкова добре, че почти забравих да ти кажа още нещо. Знаеш ли, че Доктор-Ливингстън-предполагам също ще си има бебета?
— Да.
— Защо не ми каза?
— Ти имаше същата възможност да го разбереш като мен.
— Вярно си е. Всъщност това хич не е хубаво — да забележиш, че Док е бременна, а да не усетиш родната си дъщеря.
— Просто си помислих, че напоследък много ядеш.
— Значи все пак си забелязал нещо! Татенце, в някои моменти те харесвам повече, отколкото в други. Но сега си мисля, че вече ще те харесвам всякак.
Хю реши, че е по-добре първо да вечерят, преди да наруши спокойствието на Грейс.
Оказа се, че решението му е било абсолютно правилно. От многословната й реч стана ясно, че Карън е неблагодарна дъщеря, позор за семейството, безсрамна малка уличница и че Хю, на свой ред, е лош баща, некадърен съпруг и човекът, който е изцяло виновен за бременността на дъщеря си. Хю й позволи да бълва бомбастични фрази, докато не спря да си поеме дъх. Тогава рече:
— Грейс. Млъкни.
— Какво? Хюбърт Фарнъм, не смей да ми казваш да млъкна! Как можеш да седиш там, докато собствената ти дъщеря толкова нагло…
— Млъкни или аз ще ти затворя устата.
— Успокой се, мамо — каза Дюк.
— И ти ли? Ох, да съм знаела, че някога ще настъпи денят…
— Майко, млъкни за минутка. Нека изслушаме татко.
Грейс се опита да сдържи гнева си и нареди:
— Джоузеф, излез от стаята.
— Джо, остани на мястото си — каза Хю.
— Да, Джо, ако обичаш, остани — подкрепи го Карън.
— Хубаво, щом никой от вас няма елементарно чувство за приличие…
— Грейс, никога досега не съм изпитвал такова желание да те ударя. Ще млъкнеш ли, за да чуеш и другите?
Тя погледна сина си; Дюк грижливо гледаше на другата страна.
— Много добре, ще слушам. Не че това ще помогне нещо.
— Надявам се да помогне, защото това е изключително важно. Грейс, няма смисъл да овикваш Карън. Освен че е жестоко, е и смешно! Бременността й е най-хубавото нещо, което ни се е случвало.
— Хюбърт Фарнъм, да не си се побъркал?
— Моля те. Разсъждаваш от позицията на най-обикновена моралистка, което в случая е глупаво.
— О? Значи моралът е глупост, така ли? Ти, пеещ химни двуличнико!
— Сами по себе си моралните принципи не са глупост. Именно моралът е крайъгълният камък на нашите отношения. Но е съвсем неуместно да се съди от морална гледна точка дали Карън ще роди бебе в друго време и на друго място, където обществото вече не съществува. Това няма да го обсъждаме. Факт е, че тя го е направила и то е благословия за нас. Моля те, помисли си. Ние сме шестима, четирима са от едно семейство. От генетична гледна точка генофондът ни е много ограничен. Но въпреки това трябва някак си да продължим рода, иначе няма смисъл да се борим за оцеляване. Обаче сега имаме и седми човек, въпреки че още не се е появил на бял свят. Едва ли сме се надявали на нещо толкова добро. Моля се на Бога да се родят близнаци, с каквито е пълен моят род. Това ще увеличи потомците ни.
— Как можеш да говориш за дъщеря си така, все едно е крава?
— Тя е моя дъщеря и аз я обичам. Но сега най-важното е, че Карън е жена и че чака дете. Щеше да е много хубаво, ако и ти, и Барбара бяхте бременни, и двете — от външни хора. За следващото поколение се нуждаем от разнообразни гени.
— Няма да седя тук и да слушам как ме обиждаш!
— Казах просто, че ми се ще. С Карън се е случило чудо; ние трябва да го пазим грижливо. Грейс, докато Карън е бременна, трябва да се грижим по най-добрия начин за нея. Ти трябва да се грижиш за нея.
— Нима намекваш, че не бих го направила? Ти си човекът, който изобщо не се грижи за нейното благополучие. Собствената ти дъщеря!
— Няма значение, че е моя дъщеря. Това щеше да се отнася за всяка, независимо дали е Барбара, или ти, или която и да е друга жена. Повече никаква тежка работа за Карън. Прането, с което се беше захванала днес — вече ти ще го переш; стига си мързелувала. Във всичко ще й помагаш. И най-важното: повече никакви скандали, груби думи, никакви обвинения. Ще се държиш нежно, мило и внимателно с нея. Гледай да не се провалиш, Грейс. Или ще те накажа.