— Няма да посмееш!
— Надявам се да не ми се наложи. — Хю се обърна към сина си. — Дюк, имам ли твоята подкрепа? Говори.
— Какво имаш предвид под наказание, татко?
— Всякакви мерки, които бъдем принудени да предприемем. Думи. Социални санкции. Дори физическо наказание, ако трябва. Дори изгонване от групата, ако не ни остане друг избор.
Дюк удари по масата.
— Това е твърде жестоко, татко!
— Да. Искам ти да обмислиш крайните мерки.
Дюк погледна към сестра си.
— Ще те подкрепя. Майко, трябва да се държиш прилично.
Тя започна да хленчи.
— Собственият ми син се обърна срещу мен. Боже, по-добре да не се бях раждала!
— Барбара?
— Моето мнение ли? Съгласна съм с теб, Хю. Трябва да се отнасяме мило с Карън. Не бива да й се вдигат скандали.
— Ти не се меси в това!
Барбара безизразно погледна Грейс.
— Съжалявам, но Хю ме попита. И Карън ме покани да присъствам. Грейс, според мен ти се държа отвратително. Едно бебе не може да носи нещастие.
— Лесно ти е на тебе да говориш така!
— Може би. Но ти постоянно тормозиш Карън, а не бива.
Внезапно Карън рече:
— Кажи им, Барбара. За теб.
— Искаш ли?
— Да, кажи им. Или сега ще започне да тормози теб.
— Много добре. — Барбара прехапа устни. — Казах, че едно бебе не носи нещастие. Аз също съм бременна и съм много щастлива от това.
Настъпилата тишина показа на Барбара, че целта й да облекчи натиска върху Карън е постигната. И за пръв път, откакто започна да подозира, че е бременна, тя се почувства абсолютно спокойна. Не пророни нито сълза — о, не! — но установи, че напрежението, за което сама не беше подозирала, я е напуснало.
— Ах, ти, уличнице! Нищо чудно, че дъщеря ми е тръгнала по лош път, щом е била изложена на подобно влияние…
— Престани, Грейс!
— Да, майко — съгласи се Дюк. — По-добре замълчи.
— Тъкмо щях да кажа…
— Нищо няма да казваш, майко. Говоря сериозно.
Госпожа Фарнъм млъкна. Хю продължи:
— Барбара, надявам се, че не послъгваш в опита си да защитиш Карън.
Барбара го погледна, но не можа да прочете нищо по лицето му.
— Не лъжа, Хю. Бременна съм между втория и третия месец.
— Е, значи имаме двоен повод за радост. Ще трябва и теб да освободим от тежката работа. Дюк, можеш ли да се заемеш с част от фермерската работа?
— Разбира се.
— Джо също ще може да помогне. Ммм… Аз ще трябва да наблегна сериозно върху кухнята и банята. Тези удобства ще са ви много необходими, преди да се родят бебетата. Джо, трябва бързо да довършим онази допълнителна стая със защита от мечките; ще ни трябва място за детска стая и ние, мъжете, ще трябва да се изнесем оттук. Мисля, че…
— Хю.
— Да, Барбара?
— Не си блъскай главата за това тази вечер. Аз мога да се занимавам с градината. Не съм в толкова напреднала бременност като Карън, сутрин все още не ми се гади. Ще ти съобщя, когато имам нужда от помощ.
Той я погледна замислено.
— Не.
— О, за Бога! Аз обичам да работя в градината. Жените на заселниците винаги са работели, докато са били бременни. Спирали са едва когато започвали да усещат болки.
— И това ги убивало. Барбара, не можем да позволим нито една от двете ви да умре. Ще се отнасяме с вас като с безценни диаманти, каквито сте всъщност. — Той се огледа. — Нали така?
— Точно така, татко.
— Разбира се, Хю!
Госпожа Фарнъм се изправи.
— Честно да ви кажа, от този разговор ми се повдига.
— Лека нощ, Грейс. Никаква градинска работа за теб, Барбара.
— Но аз харесвам градината си. Обещавам да се спра навреме.
— Можеш да даваш съвети. И да не те хващам с вила в ръка! Нито пък да те виждам наведена да плевиш. Може нещо да се повредиш. От днес ти си фермер джентълмен.
— В твоите книги не пише ли колко работа могат да вършат бременните жени?
— Ще погледна. Но дори и в този случай ще гледаме от най-консервативната страна. Някои доктори държат пациентките си на легло с месеци, за да се избегне загубата на бебето.
— Татко, нали не очакваш да останем в леглата!
— Може би не, Карън. Но трябва да сте много внимателни. — После добави: — Барбара е права. Не можем да решим всичко още тази вечер. На някой играе ли му се бридж? Или вълненията при него са твърде големи?
— Хич даже — отговори Карън. — Съгласна съм да ме глезят, но бриджът не може да предизвика помятане. Поне така мисля.
— Разбира се, че не — каза баща й. — Начинът, по който вдигаш мизата обаче, може да причини сърдечен пристъп на някой друг.