— Глупости. Кой иска да играе като компютър? Живей опасно, това винаги е било моето мото.
— Така ли, скъпа?
Не стигнаха по-далеч от раздаването. В този момент Доктор Ливингстън, който спеше в „банята“, се появи в голямата стая. Едва мърдаше предните си крака, а задните почти влачеше по земята.
— Джоузеф — обяви котката, — смятам да родя тези бебета точно сега!
Тревожното мяукане и странната походка даваха ясно да се разбере какво се случва в момента. Джо бързо скочи от стола.
— Док! Какво става, Док?
Той поиска да вдигне котката на ръце, но явно Доктор Ливингстън не се нуждаеше от това сега. Замяука още по-силно и се задърпа.
— Джо, остави го — каза Хю.
— Но стария Док явно го боли!
— Затова нека му помогнем. Дюк, ще трябва да се възползваме от електрическото осветление и лагерния фенер. Угаси свещите. Карън, сложи одеялата на масата и донеси чисти чаршафи.
— Веднага.
Хю коленичи до котката.
— Спокойно, Док. Боли, нали? Няма значение, скоро ще свърши. Ние сме тук, тук сме. — Той го поглади по гърба и леко опипа коремчето му. — Има контракции. Побързай, Карън!
— Готово, татко.
— Помогни ми да го вдигнем, Джо.
Сложиха котката на масата. Джо попита:
— Какво ще правим сега?
— Ще ти дадем една таблетка милтаун.
— Но Док го боли!
— Разбира се. Само че ние не можем да направим нищо по въпроса. Ще се наложи да го изтърпи. Първо раждане й е и тя е изплашена, и е по-възрастна, отколкото трябва за първо раждане. Това не е добре.
— Но ние трябва да направим нещо!
— Ще помогнеш, като не вдигаш такъв шум; така й предаваш своя страх. Джо, ако можех да направя нещо, щях да го направя. Но сега можем само да стоим до нея и да й покажем, че не е сама. Да й попречим да се страхува. Искаш ли едно успокоително?
— Да, така мисля.
— Донеси го, Дюк. Не си тръгвай, Джо; Док ти има доверие.
— Хюбърт, ако смяташ отново да оставаш буден цяла нощ заради тая котка, аз ще имам нужда от сънотворно. Човек не може да заспи от тоя шум!
— Дай един секонал на майка си, Дюк. Сещате ли се за нещо, което да използваме като легло за котката? — Хю Фарнъм се замисли. Всяка кутия, всяко парче дърво бяха използвани веднъж, втори, че и трети път в безкрайното застрояване. Да му направят гнездо от тухли? Това можеше да стане едва по светло, а горкото животинче се нуждаеше от безопасно и удобно място още тази вечер. Да разглобят малко рафтове?
— Татко, какво ще кажеш за най-долното чекмедже на гардероба?
— Идеално! Изпразнете го на леглото. Подплатете го. Използвайте ловното ми яке. Дюк, направи рамка за одеялото. Ще й трябва нещо, което да наподобява мъничка пещера. Там ще се чувства в безопасност. Но ти сам знаеш това.
— Разбира се, че знаем — потвърди Карън. — Стига се нерви, татко. Няма да ни е първото котило.
— Извинявай, миличка. Струва ми се, че се започва. Виждаш ли, Джо? — Козината на котката настръхна от средата на телцето до опашката, след това повторно.
Карън бързо изхвърли всичко от най-долното чекмедже на гардероба, постави го до стената и го застла с ловното яке на баща си, после бързо се върна до масата.
— Пропуснах ли?
— Не — успокои я Хю. — Но ей сега ще излезе!
Док спря да пъшка, измяука веднъж и с две кратки конвулсии роди първото котенце.
— О, увито е в целофан! — изрече учудено Барбара.
— Ама ти не знаеше ли? — попита Карън. — Татко, сивичко е! Док, къде си скитал? Въпреки че точно аз не би трябвало да задавам тоя въпрос.
Нито Хю, нито Доктор Ливингстън й отговориха. Котката започна стръвно да облизва новороденото, разкъса покритието и изведнъж оттам се размахаха мънички ръчички и крачета. Едно измяукване, толкова тъничко и високо, че едва се чу, обяви мнението на котето за заобикалящия го свят. Док прегриза пъпната връв и продължи да го ближе, почиствайки кръвта и слузта, като междувременно мъркаше гордо. На бебето това изобщо не му хареса, и то отново едва чуто запротестира.
— Шефе — заяви Джо, — какво му има? Толкова е кльощаво и мъничко.
— Много си е добре даже. Това е едно красиво бебе, Док. Той е ерген, нищо не разбира. — Хю говореше успокояващо и почесваше котката между ушичките. После продължи с нормален глас: — И най-ужасното нечистокръвно същество, което съм виждал — с къса козина, на райета и сиво.
Док го погледна неодобрително, после потрепери, изхвърли плацентата и започна да дъвче кървавата маса. Барбара нервно преглътна и хукна към изхода. Карън се втурна след нея, отвори й вратата и я придържаше, докато тя не повърна всичко.