— Възхитен съм. Само не забравяй, че играта не започва с анонс на единайсет. Май някой се беше изгубил. Може би някой смахнат?
— Сигурно е бил този, с когото имах среща. Уплашил си го.
— Възможно е. Плешив стар глупак, вир-вода и доста парцалив!
— Точно той е — потвърди Карън. — Президентът на братството „Делта Капа Епсилон“. Върви го извикай, татко.
— Късно е вече. Той ми хвърли един поглед и избяга. Кой е наред да анонсира?
Барбара продължи да се опитва да играе машинално. Но непрекъснато й се струваше, че Дюк обявява твърде високо; тогава се улови, че самата тя обявява твърде ниско и се опита да се пребори със себе си. Няколко пъти влязоха вътре в този дълъг, мрачен робер, който в края на краищата спечелиха, но като цяло губеха точки.
Беше истинско удоволствие да изгуби следващия робер с Карън за партньор. Смениха се и тя отново се оказа срещу господин Фарнъм. Той й се усмихна.
— Този път ще ги смачкаме!
— Ще се опитам.
— Просто си играй играта. По книгата. Дюк ще се погрижи да сбърка.
— Затъкни си устата с парите, татко! Искаш ли един страничен облог от сто долара на този робер?
— Сто да бъдат!
Барбара се сети за жалките седемнайсет долара, останали в портмонето й, и се подразни. Раздразнението й се засили още повече, когато първият кръг анонси завърши с пет трефи, обявени от Дюк. Тогава тя осъзна, че той е обявил повече, отколкото трябва, и щеше да остане по-ниско, ако беше покрила импаса му.
— Искаш ли да удвоим залога, губернаторе? — попита Дюк.
— Става!
Вторият кръг бе по-успешен за нея: неин договор на четири пики. На всичко отгоре успя да реализира докрай козовете си, преди да предаде реда. Усмивката на партньора й беше достатъчна награда, но я накара да се разтрепери.
— И двата отбора получават по точка — каза Дюк. — Резултатът се изравнява. Как ти е кръвното, татенце? Да удвоим ли залога?
— Възнамеряваш ли да уволниш секретарката си?
— Без празни приказки или ще ти връча бялото перо4.
— Четиристотин. Можеш да продадеш колата си. Господин Фарнъм раздаде. Барбара вдигна своите карти и се намръщи. По принцип не бяха чак толкова лоши — две дами, две валета, едно асо и поп, — но нямаше дълга боя, а и попът не беше покрит. В общи линии, комбинацията бе от онези, които тя беше свикнала да нарича „ни тъй, ни инак“. Оставаше й само да се надява, че това ще е един от кръговете, в които всички пасуват.
Партньорът й вдигна картите си и ги погледна.
— Три без коз.
Барбара потисна възклицанието си, но Карън ахна.
— Татко, да не си болен?
— Анонсирайте.
— Пас.
Барбара си помисли: „Господи, какво да правя сега?“
Анонсът на партньора й обещаваше двайсет и пет точки и шлем. Тя държеше тринайсет… Трийсет и осем точки в двамата — голям шлем.
Поне така пишеше в книгата! Барбара, момиче, три без коз е двайсет и пет, двайсет и шест или двайсет и седем точки — добави тринайсет и ето ти голям шлем.
Но дали господин Фарнъм играеше по книгата? Или това беше баражен анонс, за да спечели робера и да сложи край на този абсурден залог?
Ако реши да пасува, тогава играта и роберът — и четиристотинте долара — им бяха гарантирани. Но големият шлем (ако успееха да го направят) беше, ох, около петнайсет долара при залозите, с които играеха Дюк и баща му. Да рискува четиристотин долара от парите на партньора си срещу шанса да спечелят петнайсет? Абсурд!
Дали да не опита шлемовото споразумение на Блекууд5? Не, не! Нямаше достатъчно поддържащи анонси.
Дали това не беше едно от онези обявявания, за които я предупреждаваше Дюк? Но пък партньорът й беше казал да играе според книгата.
— Седем без коз — каза твърдо тя.
Дюк подсвирна.
— Благодаря, Барбара. Татко, обединяваме се срещу теб. Контра.
— Пас.
— Пас — като ехо повтори Карън.
Барбара отново погледна картите си. Този самотен поп изглеждаше отчайващо гол. Но… Или отборът имаше трийсет и осем точки, или ги нямаше.
— Реконтра.
Дюк се ухили.
— Благодаря ти, сладурче. Ти си наред, Карън.
Господин Фарнъм хвърли картите и припряно стана от масата. Синът му се провикна:
— Хей, върни се да си вземеш лекарството!
Господин Фарнъм пусна телевизора, после отиде, пусна и радиото и смени станцията.
— Тревога — изрече рязко той. — Някой да каже на Джоузеф. После бързо изтича навън.
— Върни се! Няма да се измъкнеш с толкова елементарен номер!
— Млъквай, Дюк — сопна му се Карън.
Телевизионният екран примигваше:
— … прекратява предаването. Веднага превключете станциите си на аварийната честота! Успех, довиждане и Бог да ви благослови!
5
Шлемовото споразумение на Блекууд — най-използваното в бриджа. Наречено на Айсли Блекууд, който е написал няколко книги на тази тема. Целта на споразумението не е да се търси шлем, а да се спре навреме, ако няма шлем. — Бел.прев.