Това не безпокоеше Хю; вече имаха почти всичко, от което се нуждаеха.
Банята им сега не беше обект на подигравки. Водата течеше в тоалетна с две отделения, разделени с параван от еленова кожа; керамичната канализационна тръба, „облицована“ с глина, излизаше през дупката и минаваше през тунела до помийната яма.
Хю се бе сблъскал с големи трудности при изработването на канализационната тръба. След няколко провала той издяла калъп за трите части, които щяха да влизат една в друга. Раздели ги, защото трябваше да напласти глината върху тях, да ги остави да изсъхнат и след това да изтегли калъпа, преди тръбите да се напукат от стягането около него.
Постепенно успя намали брака до двайсет и пет процента при формуването и двайсет и пет процента при изпичането. С голям труд, използвайки чук и длето, успя да разреже повредения воден резервоар по дължина и да направи две вани — една за вътрешната баня и една за отвън. Уплътни спойките с щавени кожи и ваните не пропускаха. Много.
Тухлената пещ се намираше в единия ъгъл на кухнята баня. Тя все още не се използваше; дните бяха дълги и горещи; готвеха навън и се хранеха под навес, покрит с мечи кожи, но пещта беше готова за дъждовния сезон.
Къщата им вече имаше два етажа. Хю правилно бе преценил, че за да издържи нападенията на диви мечки или нашествието на змии, надстройката трябваше да бъде направена от камъни и със солиден покрив. С това можеше да се справи. А прозорците и вратите? Може би някой ден щеше да произвежда стъкло, стига да разреши проблема със содата и варта. Но това нямаше да стане скоро. Можеше да направи здрава врата и плътно прилягащи капаци на прозореца, но вътре щеше да е много задушно.
Затова построиха на покрива нещо като навес със сламен покрив. И сега, при вдигната стълба, мечката щеше да се изправи пред четириметрова стена. Тъй като не беше сигурен, че стената ще успее да възпре всичките им посетители, Хю опъна няколко ремъка по края на покрива. При закачането на всеки от тях щеше да падне кислородна бутилка. Сигнализацията се включи още първата седмица, като изплаши неканения гостенин. Освен това Хю призна, че и него изплашила до смърт.
Изнесоха навън всичко, което нямаше да се повреди, ако стои под открито небе. Превърнаха главната стая в женска спалня и детска стая.
Хю гледаше надолу по ручея, докато Джо привършваше работата си. Оттук се виждаше покривът на надстройката. Доста добре, помисли си той. Всичко беше в отлично състояние, а следващата година щеше да стане още по-добре. Толкова добре, че може би щяха да имат време за изследване на околността. Дори Дюк не се бе отдалечавал на повече от трийсет километра оттук. За пътуване разполагаха единствено с краката си, а и все още бяха твърде заети да се борят за оцеляването си…
Новата година вече се задаваше зад хоризонта.
„Човек не трябва да се задоволява с постигнатото, иначе за какво му е да продължи да живее?“ В началото нямаха нито гърне, нито прозорец. Тази година гърне… Догодина прозорец? Нямаше защо да бързат, нещата вървяха добре. Дори Грейс изглеждаше доволна. Той беше сигурен, че тя ще се успокои и ще стане добра баба. Грейс обичаше бебетата, Грейс се оправяше добре с бебетата… Той си спомняше много добре.
Моментът приближаваше. Карън не знаеше точно кога ще се появи бебето й, но предполагаше, че знаменателният ден ще настъпи след около две седмици и доколкото той можеше да прецени, състоянието й отговаряше на предположението й.
Колкото по-рано, толкова по-добре! Хю беше изчел всичко за бременността и раждането, което бе намерил в библиотеката; беше направил всички приготовления. Пациентките му изглеждаха в прекрасно здраве, и двете имаха задоволителни размери на талиите си, изглежда, че не се страхуваха и се поддържаха една друга с приятелски забележки, за да не наддадат твърде много. Щом Барбара подкрепя Карън, а Карън подкрепя Барбара, щом и двете могат да разчитат на опита на Грейс, Хю не виждаше повод за притеснение.
Щеше да е чудесно да имат бебета в къщата.
В този момент на радостно опиянение Хю Фарнъм разбра, че никога през живота си не е бил толкова щастлив, колкото в този момент.
— Мисля, че всичко е наред, Хю. Дай да отнесем останалите плочки у дома.
— Добре. Ти вземи пушката, аз ще нося инструментите.
— Според мен — каза Джо — трябва да…
Думите му бяха прекъснати от изстрел; и двамата застинаха. Последваха още два. Те хукнаха към къщата.
Барбара стоеше на вратата. Тя държеше пушка и им помаха, после влезе вътре. Излезе отново, преди да успеят да стигнат до къщата, като стъпваше внимателно и се движеше бавно; бременността вече си личеше силно. Големият й корем издуваше късите гащи, направени от едни стари дънки на Дюк; носеше мъжка риза, пригодена така, че да поддържа налетите й гърди. Вървеше боса и вече не носеше пушка.