Джо изпревари Хю и я посрещна до къщата.
— Карън? — бързо попита той.
— Да. Раждането започна.
Джо влезе бързо вътре. Хю пристигна на бегом и попита задъхано:
— И какво?
— Изтекоха й водите. После започнаха болките. Точно тогава стрелях.
— Ами защо… Няма значение. Какво още?
— Грейс е при нея. Но тя пита за теб.
— Чакай да си поема дъх. — Хю избърса с ръка потното си лице и се опита да се успокои. Пое си дълбоко дъх, задържа го в дробовете си и бавно го изпусна. После влезе в къщата, следван от Барбара.
Двуетажните легла до вратата бяха разглобени. Близо до входа бе поставен голям креват, но край него можеше спокойно да се минава, благодарение на това, че бяха разчистили рафтовете. Горното легло беше превърнато в детско креватче и се намираше в женската стая. Големият креват бе покрит с тревен матрак и меча кожа; на него лежеше една шарена котка.
Хю мина бързо край нея и усети как друго коте се потърка в глезените му. Той влезе в другата стая. Там от двуетажното легло беше направена голяма спалня, поставена в единия край; на нея лежеше Карън, Грейс седеше до нея и й правеше вятър, а Джо стоеше изправен със загрижено изражение на лицето.
Хю се усмихна на дъщеря си.
— Здрасти, дебеланке! — Той се наведе и я целуна. — Как си? Боли ли?
— Сега не. Но се радвам, че си тук.
— Бързахме с всички сили.
Едно коте скочи на леглото и се настани върху Карън.
— Ах, ти! Марш оттук, Маги!
— Джо — каза Хю, — събери котките и ги вкарай в изолатора.
Входът на тунела беше зазидан с тухли, като бяха оставени отвори за влизане на въздух и бе направена котешка вратичка, която можеше да бъде запушена с голяма тухла. Котките изобщо не одобряваха това, но необходимостта от вратичката възникна, след като Честита Нова година изчезна и те решиха, че е мъртва.
— Татко, искам Маги да е при мен — помоли Карън.
— Джо, махни всичките без Маги. Но когато настъпи важният момент, я хвани и я сложи при другите.
— Ясно, Хю. — Джо излезе и на входа се размина с Барбара. Хю пипна бузите на Карън, провери й пулса. После попита жена си:
— Обръсна ли я?
— Нямаше време.
— Двете с Барбара я избръснете и я измийте. Детенце, кога започнаха контракциите?
— Преди мъничко. Бях в тоалетната, когато усетих първата. Седя си там и си върша работата и изведнъж потекох като Ниагарския водопад!
— Но имаше контракции?
— О, да!
— Една тревога по-малко. — Той се усмихна. — Не че има за какво да се тревожим. Според мен по-голямата част от нощта ще прекараш в игра на бридж. Децата, също като котетата, имат навика да се появяват на бял свят в ранните часове.
— Цяла нощ? Искам да го родя малкото копеле и всичко да свършва.
— И аз искам да свърши, скъпа, но бебетата разсъждават по различен начин. — После добави: — Доста време ще бъдеш заета с това, аз също. Много съм мръсен. — Той тръгна да излиза от стаята.
— Татко, чакай малко. Трябва ли да лежа тук? Много е горещо.
— Не. До вратата е доста по-светло. Особено ако нашият млад Тарзан благоволи да се появи, докато е ден. Барбара, отметни тая меча кожа — ще стане по-прохладно. Пусни този чаршаф на нейното място. Или някой чист, ако има такъв.
— От стерилизираните ли?
— Не. Не пипай изварените чаршафи, докато не започне раждането. — Хю потупа пациентката си по ръката. — Гледай да не те заболи, докато се мия.
— Татко, трябваше да станеш лекар.
— Аз съм лекар. Най-добрият лекар на света.
Той излезе от къщата и се сблъска с Дюк, който беше потънал в пот от дългото бягане.
— Чух три изстрела. Сестра ми?
— Да. Не бързай, контракциите тъкмо започнаха. Отивам да се изкъпя. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Първо искам да поздравя сестра си.
— Побързай, защото ще я къпят. И вземи със себе си Джо, той прибира котките. Сега мъже няма да са им нужни.
— Не трябва ли да преварим вода, татко?
— Ако това ще те успокои, направи го. Дюк, отдавна съм приготвил всичко необходимо, включително шест делви с преварена вода за това и онова. Върви целуни сестра си и гледай да не разбере, че се тревожиш.
— Колко си хладнокръвен, татко.
— Синко, направо умирам от страх. Мога да ти изброя минимум тринайсет възможни усложнения, с които не бих могъл да се справя. Преди всичко я потупвам по ръката и казвам, че всичко е наред… А тя се нуждае точно от това. Преглеждам я с важен вид, а сам не зная какво търся. Правя всичко само за да я успокоя… И ще съм ти много благодарен, ако ми помогнеш.