— Ще помагам, сър. Ще продължа играта ти — каза сериозно Дюк.
— Само не се престаравай. Просто й покажи, че подкрепяш увереността й в стария Док Фарнъм.
— Добре.
— Ако Джо се развълнува твърде много, разкарай го оттам. Той е най-зле. Грейс се справя добре. А сега побързай, защото после няма да те пуснат.
Малко по-късно, изкъпан и успокоен, Хю излезе от потока преди Джо и Дюк и се отправи към къщата, носейки дрехите си в ръце, за да ги изсуши вятърът. На вратата се спря и си обу чисти гащи.
— Чук, чук!
— Не влизай — извика Грейс. — Заети сме.
— Покрийте я с нещо. Искам да се измия.
— Стига глупости, майко. Влизай, татко.
Той влезе, промъкна се край Грейс и Барбара и влезе в банята. Изряза ноктите си колкото се може по-дълбоко, изми си ръцете — първо с течаща вода, след това с преварена, а после повтори процедурата. Размаха ръцете си във въздуха, за да изсъхнат, и се върна в стаята, като се стараеше да не докосва нищо.
Карън лежеше на леглото до вратата, завита наполовина с износен чаршаф. Раменете й бяха покрити със сивата риза, която Хю беше носил в нощта на атаката. Грейс и Барбара седяха на леглото, Дюк стоеше пред вратата, а Джо бе седнал с печална физиономия на пейката зад леглото.
Хю се усмихна на Карън.
— Как е, скъпа? Има ли болки?
— Никакви, проклети да са. Искам да го родя преди обяд.
— Ще го родиш. Иначе няма да видиш никакъв обяд.
— Чудовище. Баща ми е чудовище.
— Моля, моля. Доктор Чудовище. Марш навън, приятели, искам да прегледам моята пациентка. Всички вън, с изключение на Грейс. Барбара, върви си полегни.
— Не съм изморена.
— Може да ти се наложи да стоиш будна цяла нощ. Върви си подремни. Нямам никакво желание да се занимавам с преждевременно раждане.
Той отметна чаршафа, огледа Карън и леко опипа подутия й корем.
— Риташе ли?
— И питаш! Направо го записвам в отбора на Грийн Бей Пекърс. Имам чувството, че носи обувки.
— Няма да се изненадам. Беше ли обута, когато го зачена?
— Какво? Татко, ти си един отвратителен човек. Да.
— Пренатално влияние. Следващия път не забравяй да ги събуеш. — Той се опита да разбере дали бебето е разположено с главата надолу или — недай си Боже — с краката напред. Не успя да разбере. Затова се усмихна на Карън и излъга: — Обувките няма какво да ни притесняват, защото е с главата напред, точно както трябва. Раждането ще бъде лесно.
— Как разбра това, татко?
— Сложи си ръцете тук, където са моите. Това е една малка щръкнала главица, готова да се покаже навън. Усещаш ли я?
— Май да.
— Щеше да я усетиш по-добре, ако беше на моето място. — Опита се да разбере дали влагалището й е започнало да се разширява. Имаше слабо кръвотечение и затова той не се осмели да провери с ръце. Първо, нямаше представа какво трябваше да усети и второ, страхуваше се да не го инфектира. Знаеше, че може да получи някаква информация от обследването на ректума, но не знаеше каква — затова реши, че няма смисъл да подлага Карън на такова унижение.
Той вдигна глава и улови погледа на жена си. Помисли си дали да не попита за нейното мнение, но после се отказа. Въпреки че беше раждала, Грейс едва ли знаеше за това повече от него.
Най-много да разклати увереността на Карън в благополучния изход.
Вместо това извади своя „стетоскоп“ (последните три празни листа от енциклопедията, свити на руло) и се заслуша в сърцебиенето на плода. Напоследък често го беше чувал. Но този път засече само разни шумове, които определи като „куркане на черва“.
— Трака като метроном — обяви той, като остави тръбичката и я зави. — Бебето ти е в добра форма, малката ми, ти също. Грейс, ти заведе ли дневник, когато започнаха първите болки?
— Барбара го започна.
— Ще продължиш ли да водиш записки? Но първо кажи на Дюк да свали ремъците от другото легло и да ги донесе тук.
— Хюбърт, сигурен ли си, че трябва да дърпа въжетата? Никой от моите лекари не ме беше карал да правя нещо подобно.
— Това е нова методика — увери я той. — Вече всички болници я използват. — Хю беше чел някъде, че някои акушерки карат пациентките си да се държат за ремъците по време на раждането. Той бе прегледал книгите си в търсене на потвърждение на това и не беше открил нищо. Но здравият разум му подсказваше, че действително е правилно — така жените щяха да раждат по-лесно.
Грейс го погледна със съмнение, но не каза нищо повече и напусна убежището. Хю се канеше да става, когато Карън го хвана за ръката.