— Не си отивай, татко.
— Боли ли те?
— Не. Трябва да ти кажа нещо. Помолих Джо да се ожени за мен. Миналата седмица. И той прие.
— Радвам се да го чуя, скъпа. Мисля, че ти се е паднало истинско съкровище.
— И аз така мисля. Вярно, че нямам кой знае какъв избор, но аз наистина го обичам. Само че няма да се оженим, докато не се оправя след раждането. Точно сега не бих могла да издържа скандала с майка.
— Няма да й казвам.
— По-добре не казвай и на Дюк. Барбара знае и мисли, че това е страхотно.
Контракциите започнаха тъкмо когато Дюк нагласяше ремъците. Тя извика, после стисна здраво зъби и протегна ръце към краищата на ремъците, които Дюк й подаваше. Хю сложи ръка на корема й и усети как утробата й се втвърди, докато болката се изписваше на лицето й.
— Напъвай, скъпа — каза й той. — И дишай бързо, това помага. Карън започна да диша бързо, но после изпищя.
След няколко безкрайни секунди се отпусна, усмихна се насила и рече:
— Най-после премина. Извинявай за звуковите ефекти, татко.
— Викай колкото ти се иска. Обаче дишането помага повече. А сега си почини колкото можеш. Хайде да се организираме. Джо, на теб ти се пада да бъдеш готвач. Искам Барбара да си почива, а Грейс да се грижи за Карън — така че те моля да сготвиш обяда. Приготви някаква сухоежбина за вечеря. Грейс, записа ли ги?
— Да.
— Засече ли продължителността на контракциите?
— Аз я засякох — каза Барбара. — Четирийсет и четири секунди.
Карън я погледна възмутено.
— Барби, ти си се побъркала! Продължи повече от час!
— Запиши четирийсет и пет секунди — рече Хю. — Искам точния час на всяка контракция и колко време продължава.
Седем минути по-късно започна следващата. Карън започна да диша бързо и изпищя само веднъж. Но след това изобщо не й беше до шеги; тя извърна лице. Контракциите бяха дълги и болезнени. Въпреки че бе разтърсен от агонията на дъщеря си, Хю се почувства ободрен; изглеждаше сигурно, че раждането няма да продължи дълго.
Но се оказа точно обратното. През целия горещ и изморителен ден жената на леглото се опитваше да се отърве от своя товар. Лицето й беше пребледняло, от време на време изпищяваше, при всяка контракция коремът й се втвърдяваше, а жилите на ръцете и шията й се издуваха от напрежение. Когато болката отшумяваше, тя се отпускаше на възглавницата, изморена и трепереща, без да продума и без да се интересува от нищо друго.
Постепенно нещата се влошиха. Контракциите започнаха да се появят на всеки три минути, все по-дълги и все по-болезнени. Хю й каза да зареже въжетата; изглежда изобщо не помагаха. Тя сякаш не го чу и веднага ги поиска. Май се чувстваше малко по-удобно с тях.
В девет вечерта се появи кръвотечението. Грейс обезумя; беше чувала твърде много истории за опасността от кръвоизливите. Хю я увери, че това е нещо нормално и че бебето скоро ще излезе. Самият той вярваше в това, защото кръвта беше малко и скоро спря съвсем. Струваше им се невероятно, че раждането може да продължи още дълго.
Грейс се ядоса и стана; Барбара веднага седна на стола й. Хю се надяваше, че Грейс ще отиде да си почине — двете жени се сменяха периодично.
Но Грейс се върна няколко минути по-късно.
— Хюбърт — каза тя с висок, обиден глас, — ще се обадя на доктора.
— Добре — отвърна той, без да отмества очи от Карън.
— Чуй ме, Хюбърт Фарнъм. Трябва веднага да повикаш лекар. Ти я убиваш, чуваш ли ме? Отивам да се обадя на лекаря и ти няма да ме спреш.
— Добре, Грейс. Телефонът е ей там — той посочи към другото крило. Грейс го погледна объркано, после внезапно се обърна и излезе. — Дюк!
Синът му влезе бързо.
— Да, татко?
— Дюк, майка ти реши да повика лекар по телефона — обясни Хю с усилие. — Върви й помогни. Разбра ли ме?
Очите на Дюк се разшириха.
— Къде са иглите?
— В малкото пакетче на масата. Не пипай големия пакет; там са стерилните игли.
— Ясно. Каква доза?
— Два кубика. Не й позволявай да вижда иглата, защото ще откачи. — Главата на Хю се затресе; той осъзна, че е ужасно уморен. — По-добре три кубика; искам веднага да заспи и да не се събужда до сутринта. Тя може да го понесе.
— Веднага отивам — каза Дюк.
Карън лежеше тихо между контракциите, почти в несвяст. Накрая тя прошепна:
— Горкият татко. Твоите жени ти носят само неприятности.
— Почивай си, скъпа.
— Аз… О, Боже, пак започва!
А после, между пристъпите, тя крещеше:
— Боли! Не мога повече! Ох, татко, искам лекар! Моля те, татенце! Доведи ми доктор!
— Напъвай, миличка, напъвай!
Контракциите продължиха чак до късно през нощта. Не настъпваше облекчение, а ставаше все по-зле. Вече нямаше смисъл да се записва времето на контракциите; те направо се презастъпваха. Карън почти не можеше да говори; сред стоновете се чуваха само несвързани молби за помощ. В промеждутъка между контракциите тя започваше да говори нещо, но не отговаряше на въпросите.