Някъде около разсъмване — на Хю му се струваше, че мъчението продължава от седмици, но часовникът му показваше, че Карън ражда от осемнайсет часа — Барбара каза бързо:
— Хю, тя няма да издържи повече.
— Знам — съгласи се той, като гледаше дъщеря си. Тя отново беше обхваната от болка, лицето й бе посивяло и изкривено, устата й беше стисната в агония, а между зъбите й се процеждаха сподавени стонове.
— Какво да правим?
— Предполагам, че трябва да й направим цезарово сечение, но аз не съм хирург.
— Съмнявам се.
— Но не и аз. Не съм.
— Знаеш повече от първия човек, който го е направил. Знаеш как да стерилизираш нещата. Имаме сулфонамиди, можеш да я натъпчеш с демерол — тя не се боеше, че Карън ще я чуе. Нея вече нищо не я интересуваше.
— Не.
— Хю, трябва да го направиш Тя умира.
— Знам — въздъхна той. — Но вече е твърде късно за цезарово сечение, дори да знаех как да го направя. За да я спаси, имам предвид. Може би ще успеем да спасим бебето й. — Той примигна и се олюля. — Но и това не може да стане. Кой ще го кърми? Ти няма да можеш, още не. А нямаме никакви крави.
Той си пое дълбоко въздух и се опита да се вземе в ръце.
— Остава ни само едно нещо. Да опитаме ескимоския начин.
— Какво е това?
— Да я изправим и да се надяваме, че гравитацията ще си свърши работата. Може и да стане. Извикай момчетата, помощта им ще ни е необходима. Аз трябва пак да си измия ръцете; може да се наложи да правя епизиотомия. О, Боже!
След пет минути и още две контракции те бяха готови. Докато Карън лежеше без сили след втората контракция, Хю се опита да й обясни какво се канят да направят. Не беше лесно да привлече вниманието й. Накрая тя слабо кимна и прошепна:
— Не ме интересува.
Хю отиде до масата, където лежеше разопакованото му оборудване, и взе скалпела в едната си ръка, а лагерния фенер в другата.
— Добре, момчета. Щом контракциите започнат, я вдигнете.
Чакаха само няколко секунди. Хю забеляза, че започват, и кимна на Дюк.
— Сега!
— Давай, Джо! — Те започнаха да я повдигат, като я държаха за гърба и за бедрата.
Карън изпищя и се опита да ги отблъсне.
— Не, не! Не ме докосвайте! Не издържам! Татко, накарай ги да спрат! Татко!
Те спряха. Дюк попита:
— Татко?
— Вдигнете я! Веднага!
Те я вдигнаха в клекнало положение, с разтворени бедра. Барбара застана зад Карън, обгърна я с ръце и притисна надолу изтерзания корем на момичето. Карън изкрещя и се опита да се измъкне; те я хванаха още по-здраво. Хю бързо легна на пода и насочи светлината нагоре.
— Напъвай, Карън, напъвай!
— Ооооооох!
Внезапно той видя темето на бебето, със сиво-синкав цвят. Тъкмо се канеше да остави скалпела, когато главичката отново изчезна.
— Карън, опитай още веднъж!
Той отново насочи нагоре фенера. Зачуди се къде да направи разреза — отпред или отзад. Или и на двете места едновременно. Темето на бебето отново се показа и спря; изведнъж ръката му стана твърда като камък и напълно несъзнателно той се протегна и направи един съвсем малък разрез.
Едва успя да остави скалпела, когато в ръцете му се изсипа мокрото, хлъзгаво, кърваво бебе. Хю знаеше, че трябва да направи още нещо, но единственото, което се сети, беше да го хване за крачетата с лявата си ръка, да го вдигне и да го шляпне по дупето.
Разнесе се сподавен хленч.
— Момчета, сложете я на леглото, много внимателно! Все още са свързани чрез пъпната връв.
Вдигнаха я. Хю седеше на колене, ръцете му бяха заети с едва помръдващия товар. Щом сложиха Карън на леглото, той се опита да сложи бебето в ръцете й, но видя, че тя не е в състояние да го задържи. Изглеждаше в съзнание, очите й бяха широко отворени. Ала всъщност беше в колапс.
Хю също бе на път да се срине. Той се огледа замаяно и даде бебето на Барбара.
— Стой наблизо — посъветва я излишно той.
— Татко? — попита Дюк. — Не трябва ли да срежеш пъпната връв?
— Още не. — Къде беше проклетият скалпел? Хю го намери и го натърка бързо с йоден разтвор, като се надяваше, че това ще е достатъчно, за да го стерилизира. После го сложи до двете изварени памучни ленти и се обърна, за да провери дали връвта пулсира.
— Красив е — каза меко Джо.
— Красива — поправи го Хю. — Момиче е. А сега, Барбара, ако обичаш…
Не успя да довърши изречението. Всичко стана ужасно бързо. Бебето започна да се задавя; Хю го грабна, обърна го по корем, бръкна в устата му и извади слузта, после отново го подаде на Барбара. След това пак започна да проверява пъпната връв. Тогава разбра, че Карън е в беда.