— А входът? Вратата?
— Няма проблем. Стига да се съгласиш да ни дадеш стоманената плоча, която закриваше тунела.
— Давам ви я.
— На тавана има отвор, който осигурява проветряването. Няма да имаме проблеми с дима. Тече поточе, което не е пресъхнало в това горещо време. Татко, пещерата е удобна колкото убежището, има нужда само от лек ремонт.
— Предавам се. Можеш да вземеш каквото пожелаеш. Легла, разбира се. Инструменти. Вземи от консервираната храна. Кибрит, амуниции, пушки. Направи си списък, ще ти помогна да ги пренесеш.
Дюк се изчерви под тена си.
— Татко, вече пренесох някои неща.
— Така ли? Решил си, че ще се поскръндзя?
— Ъъъ… Нямам предвид последните седмици. Всъщност пренесох някои неща още първите дни. Нали се сещаш… Двамата се скарахме и след това ме направи офицер по продоволствията. Тогава се реших на това и когато никой не гледаше, се качвах там и носех по нещо със себе си.
— Това е кражба.
— Не и според мен. Не съм взел повече от една шеста от всичко… и то само неща, които биха ми потрябвали в случай на крайна необходимост. Кибрит. Патрони. Онази пушка, която не можа да намериш. Едно одеяло. Нож. Малко провизии. Няколко свещи. Работата е там, че… Постави се на моето място. Непрекъснато съществуваше възможността да ми се ядосаш за нещо и да се сбием, като единият от двама ни щеше да бъде убит, както ти сам заяви, или аз щях да избягам, без да имам възможност да взема каквото и да било със себе си. Реших да не встъпвам в двубой с теб, затова бях принуден да се заема с някои приготовления. Но нищо не съм откраднал — ти сам каза, че мога да ги взема. Само кажи, и ги връщам.
Хю Фарнъм замислено зачопли един мазол и после вдигна глава.
— Понякога кражбата означава оцеляване, нали така? Само още едно нещо — Дюк, храната, която си взел… Има ли там консерви с мляко?
— Нито една. Татко, не мислиш ли, че ако имаше, нямаше да бия всички рекорди по скорост и да ги донеса за нула време, когато Карън умря?
— Да. Извинявай, че попитах.
— И аз съжалявам, че не отмъкнах някоя и друга кутия. Щяха да свършат добра работа.
— Дюк, така или иначе бебето не живя достатъчно дълго, за да изяде и това мляко, с което разполагаме. Добре, трябва да решаваме бързо… но не забравяй, че винаги можеш да се върнеш. Дюк, понякога жените на възрастта на майка ти стават безразсъдни… после го преодоляват и се превръщат в приятни възрастни дами. Може би по-нататък семейството ни отново ще се събере. Надявам се да се виждаме понякога. Можеш да взимаш колкото си искаш от нашите зеленчуци.
— Тъкмо щях да те питам за това. Там, горе, не мога да отглеждам нищо. Какво ще кажеш да продължа да ловувам за всички и когато нося месо, в замяна да получавам зеленчуци?
Баща му се усмихна.
— Преоткрихме търговията. Можем да те снабдяваме и с грънци, освен това няма да ти се налага да си щавиш кожите. Дюк, предполагам, че вече си избрал какво ще вземеш. Утре двамата с Джо ще ти помогнем да занесеш нещата в пещерата. Само още нещо…
— Какво?
— Книгите остават за мен! Ако искаш да прочетеш нещо, ще трябва да идваш дотук. Това не е подвижна библиотека.
— Съгласен съм.
— Сериозно ти говоря. Можеш да вземеш бръснача ми, вземи най-хубавия ми нож. Но ако те хвана, че си взел дори една книга, жив ще те одера и ще я подвържа с човешка кожа. Всичко си има граници. Добре, ще извикам Джо, ще изкарам Барбара от къщата и ще се махнем оттук, докато се стъмни. Успех и кажи на Грейс, че не я мразя. Не е съвсем така, но й го кажи. Няма да се оплаквам. За създаването на Рая са нужни двама, но за Ада стига и един. Не мога да кажа, че напоследък съм бил щастлив, а може да се окаже, че Грейс е била по-умна, отколкото сме си мислили.
— Това е много учтив начин да ни кажеш да вървим по дяволите.
— Може би.
— Каквото и да си имал предвид, да ти се връща. Не напразно се изнесох от дома веднага щом ми се отвори възможност.
— Туш! Добре, действай тогава.
Баща му се обърна и се отдалечи.
Джо не каза нищо. Просто обяви, че продължава да се занимава с напояването. Барбара не промълви нито дума, докато не останаха насаме.
Хю приготви малко храна за обяд — малко царевичен хляб, малко сушено месо, два домата и една манерка с вода. Взе една пушка и едно одеяло. Изкачиха се по хълма над гроба и седнаха под сянката на едно дърво. Хю забеляза, че на гроба са поставени свежи цветя, и се зачуди дали Барбара е идвала дотук. Изкачването беше доста трудно за нея; движеха се много бавно. Или може би Грейс го е направила? Изобщо не му се струваше вероятно. След това се сети за най-очевидния избор: Джо.