Мъжът свали знамето и се върна при голямата машина. Колата му сякаш се сля с нея.
Правоъгълникът се разпадна. Раздели се на няколко коли, които приличаха на тази, която бе свалила знамето. Повечето от тях останаха във въздуха; около дванайсетина слязоха на земята, три от тях се приземиха около колонистите.
— Внимавайте! — изкрещя Дюк и посегна към оръжието си.
Така и не успя да го достигне. Прегъна се напред под някакъв странен ъгъл, размаха ръце във въздуха с изумено изражение на лицето и после бавно се изправи във вертикално положение.
— Какво става? — прошепна Барбара в ухото на Хю.
— Не знам. — Нямаше нужда да я пита какво има предвид. В мига, в който синът му беше спрян, той изпита усещането, че е затънал до гърдите в подвижни пясъци. — Не се съпротивлявай.
— Дори и не си го помислям.
— Хюбърт! Хюбърт, направи не… — закрещя Грейс с писклив глас, който внезапно секна. Изглежда изгуби съзнание, но не падна на земята.
Четири коли висяха на около три метра във въздуха. Бяха се наредили в редица и кръжаха над градината на Барбара. Всяка растителност, над която прелитаха — царевицата, доматения разсад, боба, тиквите, марулите, картофите — с една дума всичко, даже малките напоителни канали, бяха смлени в еднородно покритие.
Върху него започна да се излива водата от отворения край на голямата канавка. Тогава едната от машините се отдалечи от останалите, изкопа друга канавка около изравнения район, която заобикаляше унищожената градина и достигаше до потока надолу по течението.
Барбара зарови лицето си в гърдите на Хю. Той я потупа по гърба.
Колата продължи нагоре по потока успоредно на старата канавка. Скоро водата спря да тече.
След като градината беше изравнена, останалите коли се приземиха върху нея. Хю не можеше да разбере какво точно правят, но след секунди върху прочистеното място се издигна голяма черна шатра, богато украсена с червени и златни орнаменти.
— Татко! — извика Дюк. — За Бога, не можеш ли да стигнеш до пистолета си?
На кръста на Хю висеше неговият четирийсет и пет калибров пистолет, който беше взел за похода. Ръцете му бяха съвсем леко прихванати от онова, което ги задържаше. Но той просто отговори:
— Не смятам и да опитвам.
— Нима просто ще стоиш там и ще ги оставиш да…
— Да. Дюк, защо не помислиш малко? Ако не мърдаме, може да живеем по-дълго.
От шатрата излезе един мъж. Изглеждаше висок около два и десет, но част от тази височина се дължеше на излъскания до блясък шлем с пера. Той носеше червена надиплена пола със златна бродерия, беше гол до кръста, като се изключи краят на полата, който бе заметнат през рамото му и покриваше част от широките му гърди. Беше обут с черни ботуши.
Всички останали носеха черни комбинезони с червено-златни знаци на дясното рамо. Хю остана с впечатлението, че този мъж — нямаше никакво съмнение, че той е господарят — се е оттеглил, за да облече униформата си. Почувства се окуражен. Те бяха затворници, но щом лидерът си прави труда да се преоблича, преди да ги разпита, значи са важни затворници и преговорите може да дадат някакви плодове. А може би не.
Но увереността му се засили и от лицето на човека. То имаше изражение на добродушна арогантност, а очите му бяха ясни и весели. Имаше високо чело и масивен череп; изглеждаше интелигентен и нащрек. Хю не можа да определи расата му. Кожата му беше тъмнокафява и блестяща. Но устните му бяха съвсем леко негърски; носът му, въпреки че беше широк, бе извит, а черната му коса беше вълниста.
В ръцете си носеше малък камшик.
Той тръгна към тях и се спря внезапно, щом приближи Джоузеф. След това с рязък глас заповяда нещо на стоящия най-близо до тях охранител.
Джо се протегна и раздвижи крака.
— Благодаря.
Човекът каза нещо на Джо.
— Съжалявам, но не ви разбирам — отвърна Джо.
Мъжът каза още нещо. Джо безпомощно сви рамене. Човекът се ухили и го потупа по рамото, после се обърна и вдигна пушката на Дюк. Държеше я доста непохватно и Хю се уплаши да не гръмне.
Въпреки това мъжът явно разбираше от оръжия. Той дръпна затвора, вкара патрон в цевта, след това я облегна на рамото си, прицели се нагоре към потока и стреля.
Гърмът беше оглушителен, а куршумът профуча край ухото на Хю. Човекът се усмихна широко, хвърли пушката на един от подчинените си, приближи се до Хю и Барбара, протегна ръка и докосна подутия й от бременността корем.
Хю отблъсна ръката му.