Дюк обаче не помръдна. Надзирателят едва го докосна с камшика си по прасеца; Дюк изкрещя. Целия останал път извървя, куцайки — надолу по рампата, след това в един много бърз асансьор и накрая в стая с бели стени, която миришеше на болница.
Дюк разбра заповедта да се съблече, без да има нужда от стимулиране. Той изруга, но се подчини. Хю просто се подчини. Той беше започнал да разбира системата. Камшиците се използваха така, както добрият ездач използва шпорите — за да получи незабавно подчинение, но без да нанася вреда.
Оттук ги подкараха към една по-малка стая, където от всички страни ги зашибаха струи вода. Операторът се намираше в едно помещение над тях. Той им извика нещо, след това със знаци обясни, че иска хубаво да се изтъркат.
Те се изтъркаха. Водните струи изчезнаха и на тяхно място се появи течен сапун. Двамата се изтъркаха отново, после се изплакнаха и бяха накарани да се изтрият още веднъж — всичко това с жестове, които не оставяха съмнение, че от тях се изисква щателно измиване. Обляха ги горещи и силни струи, след това ги зашиба студена вода, последвана от потоци горещ въздух.
Това твърде много напомняше на Хю за съдомиялните машини, но накрая се оказаха толкова чисти, колкото не са били от месеци. След това помощникът на началника на банята постави някакви пластири върху веждите им, втри някаква емулсия в косите и в наболите им бради (този ден още никой не се беше бръснал), след това по гърбовете и гърдите, ръцете и краката и накрая в интимното окосмяване. Преди да се подложи на последното, Дюк получи поредния урок по подчинение. Обаче след това, когато, щат — не щат, трябваше да изтърпят по една клизма, Дюк стисна зъби, но се подчини. Тук имаше и тоалетна с течаща вода във формата на отвърстие в пода, над което се оформяше водовъртеж. Ноктите на ръцете и краката им бяха изрязани съвсем дълбоко.
След това отново ги изкъпаха. Лепенките върху веждите бяха отмити. Както и емулсията в косата. Когато излязоха навън, те бяха обезкосмени от главата до петите, с изключение на веждите.
Началникът на банята им даде някаква течност за гаргара, като им показа какво иска от тях и се изплю във водовъртежа на пода. Те си направиха три пъти гаргара с приятната на вкус, макар и леко лютива течност, и когато всичко свърши, Хю откри, че зъбите му са по-чисти от когато и да било преди. Чувстваше се абсолютно чист, жизнен, пращящ от здраве — но унизен.
След това бяха отведени в друга стая и подложени на медицински преглед.
Човекът, който ги прегледа, носеше традиционната бяла нощница и малката емблема на златна верижка, но нямаше нужда от никакви дипломи на стената, за да се разбере каква е професията му. Хю реши, че поведението му край болничното легло никога нямаше да го направи богат; той имаше маниерите на военните хирурзи, с които се бе сблъсквал досега — не нелюбезен, но незаинтересован.
Лекарят изглеждаше силно заинтригуван от плаващия мост, който откри в устата на Хю. Разгледа го внимателно, погледна в устата му към дупките, които мостът запълваше, и го предаде на един от асистентите си, като му даде някакви инструкции. Асистентът отиде някъде и Хю се зачуди дали отсега нататък няма да има постоянни проблеми с дъвченето.
Докторът отдели по около час на всеки един от тях, като използваше медицински инструменти, каквито Хю никога не беше виждал — единствените прегледи, които му бяха познати, бяха измерването на теглото, височината и кръвното налягане. От тъканите им бяха взети проби за изследване, но нито една операция не предизвика неприятни усещания — не бяха използвани нито спринцовки, нито скалпели. Междувременно върнаха на Хю моста и му разрешиха да го постави в устата си.
Но тестовете и/или лечението често се оказваха унизителни, нищо, че не бяха болезнени. При поредната манипулация, когато разпънаха Хю на една маса, от която Дюк тъкмо беше станал, по-младият мъж попита:
— Как ти се струва, татко?
— Нормално.
Дюк изсумтя.
Фактът, че и двамата мъже имаха белези от операция на апандисита, изглежда заинтригува лекаря също толкова силно, колкото и плаващия мост. С жестове той изобрази болка в стомаха и после мушна с палец в корема на Хю. Той с усилие успя да изрази съгласие, той като тук утвърдителното кимване с глава явно означаваше отрицание.
Асистентът влезе отново и подаде на лекаря някакво приспособление, което се оказа друг плаващ мост. Накараха Хю да си отвори устата; отново извадиха стария мост и на негово място сложиха новия. Хю прокара език по него и усещането беше като от истински зъби. Лекарят провери всичките им зъби, почисти ги и ги пломбира — операцията бе напълно безболезнена, въпреки че беше без упойка, доколкото Хю успя да разбере.