Обичаща те завинаги:
Б.
П. П.: Това петно е отпечатък от крачето на малкия Хю.“
Хю целуна писмото и после легна под завивките, притискайки го до себе си. Котето не помръдна.
Глава 14
Хю установи, че изобщо не е трудно да се научи да чете и пише на Езика. Правописът беше фонетичен, по един знак за всеки звук. Нямаше неми букви и никакви изключения в произношението и изписването на думите. Ударението се поставяше винаги на предпоследната сричка, освен ако нямаше знак за друго; в системата му нямаше езикови капани, също както в есперантото. Така че веднага щом научи 47-буквената азбука, Хю вече можеше да произнесе всяка дума, която прочиташе, както и да напише всяка дума, която произнасяше.
Печатните и ръкописните букви си приличаха, затова всички печатни страници изглеждаха така, сякаш са били написани от някой опитен калиграф. Той изобщо не се изненада, че буквите приличат на арабското писмо и проверката в „Британика“ потвърди, че азбуката най-вероятно е произлязла от арабската писменост от негово време. Шест букви изобщо не бяха променени; други бяха променени съвсем леко. Бяха измислени много нови букви, които да отразят преминаването в системата „един звук — един знак“, както и много други, които не бяха съществували в арабския от XX век. Проверката в „Британика“ му помогна да установи, че в основата на Езика са арабски, френски и суахили и Чичо знае още какви. Той нямаше как да потвърди това, тъй като явно изобщо не съществуваше речник, който да отразява историческите изменения в лексиката. А неговите учители бяха убедени, че Езикът винаги е бил такъв, какъвто го знаят. Концепцията за промяна ги объркваше.
Всъщност интересът към произхода на Езика беше чисто интелектуален. Хю не знаеше нито арабски, нито френски, нито пък суахили. Бе научил малко латински и още по-малко немски в училище, а през последните години се беше опитвал да научи и руски. Той не се мъчеше да изучава корените на Езика, просто беше любопитен.
Но дори и за това не смееше да пилее скъпоценното си време; той искаше да се хареса на Тяхна милост, да го умилостиви до такава степен, че да може да си изпроси разрешение да види Барбара — а това означаваше да го залее с преведени статии. И Хю се захвана здраво за работа.
На втория ден след повишаването му Хю попита за Дюк и Мемток изпрати да го доведат. Дюк имаше доста измъчен вид, бръчките по лицето му бяха станали по-дълбоки, но той говореше Езика. Не беше толкова добър, колкото баща си, и явно бе имал доста сблъсъци със своите учители — намираше се на границата между отчаянието и бунта и накуцваше доста силно.
Мемток нямаше нищо против да прехвърли Дюк в Отдела по древна история.
— С удоволствие ще се отърва от него. Той е твърде голям за жребец, въпреки че явно за нищо друго не става. Разбира се, нека работи при теб. Не мога да понасям слуги, които се мотаят без работа, само се тъпчат с храна и нищо не правят.
И така Хю го взе при себе си. Дюк разгледа личните покои на баща си и каза:
— Мили Боже! Като гледам, пак успя да излезеш сух от водата! Как успя?
Хю му обясни как стоят нещата.
— Така че искам от теб да преведеш всички правни документи и други подобни — каквото можеш да правиш най-добре.
Дюк сви юмруци и придоби упорито изражение.
— Сам си ги преведи.
— Дюк, зарежи тези фасони. Това е прекрасна възможност.
— За теб, може би. А какво ще направиш за майка?
— Какво мога да направя? Не ми позволяват да я видя, нито ще позволят на теб. Знаеш много добре. Но Джо ме увери, че не само се чувства добре, но е и щастлива.
— Така казва той. Или поне ти твърдиш, че го е казал. Искам да го видя с очите си. Настоявам за това!
— Много добре, настоявай си. Върви да поговориш с Мемток. Но трябва да те предупредя, че не мога да те защитя от него.
— По дяволите. Много добре знам какво ще каже това дребно лигаво копеле. И какво ще направи. — Дюк се намръщи и потърка наранения си крак. — Ти трябва да се погрижиш за това. Явно имаш влияние над тях, поне използвай част от властта си, за да защитиш майка.
— Дюк, нямам кой знае какво влияние. Угаждат ми по същата причина, поради която глезят и породистите коне например. И аз мога да се възползвам от това толкова, колкото и конят може. Мога да уредя и за теб да се грижат така — да ти дадат прилична стая, да се държат добре с теб, да ти осигурят приятно място за работа. Но опитът ми да те вкарам в женското отделение или да ги накарам да доведат Грейс тук ще бъде толкова успешен, колкото и опита ми да отлетя до луната. Както много добре знаеш, тук властват правилата на харема.