— Значи ти смяташ да седиш тук и да изпълняваш ролята на учен тюлен пред тая черна маймуна и даже няма да си помръднеш пръста, за да помогнеш на майка? Няма да участвам в това.
— Дюк, няма да споря с теб. Ще ти дам стая и всеки ден ще ти изпращам по един том от „Британика“. Останалото зависи от теб. Ако не работиш, ще се постарая да запазя това в тайна от Мемток. Но мисля, че той има шпиони навсякъде.
С това разговорът им приключи. В началото Дюк наистина не му помагаше. Но скуката свърши по-добра работа там, където се провалиха всички аргументи; Дюк не можеше да търпи да бъде затворен в една стая по цял ден, без да прави нищо. Вратата не се заключваше, но той избягваше да излиза навън, защото винаги можеше да се натъкне на Мемток или някой друг от носещите камшици висши слуги, които щяха да се заинтересуват какви ги върши там и защо. От слугите се очакваше да изглеждат заети дори тогава, когато не бяха — от сутрешната до вечерната молитва.
Дюк започна да прави преводи, но скоро установи, че запасът му от думи не стига. Хю му изпрати един помощник, който беше работил в правния отдел на Тяхна милост.
Но избягваше да се среща с него. Изглежда само това го спасяваше от безкрайните спорове. След първата седмица производителността на Дюк се увеличи, но за сметка на качеството. Дюк бе открил чудодейните свойства на „Щастието“.
Хю се замисли дали да не предупреди Дюк за наркотика, но след това реши да не се меси. Щом на Дюк му харесва, кой е той да му отнема това удоволствие? Качеството на преводите на Дюк не притесняваше Хю; Тяхна милост нямаше как да го разбере — освен ако Джо не изкажеше своето мнение, което беше малко вероятно. Самият той не се стараеше особено. „Ще мине“, това бе неговото мото. Давай на шефа разбираеми преводи в големи количества — и пропускай трудните части.
Освен това Хю установи, че две чаши „Щастие“ след вечеря бяха идеален завършек на деня. Те му позволяваха да прочита поредното писмо на Барбара в състояние на едно такова радостно опиянение, а после да съчини бодър отговор, който Котето щеше да отнесе обратно. След това си лягаше и заспиваше като къпан.
Но Хю не пиеше много; той се страхуваше от наркотика. Алкохолът, размишляваше той, имаше едно предимство — беше отрова. Когато човек започваше да злоупотребява с него, веднага го усещаше. А тази напитка действаше подмолно. Тя просто превръщаше всички тревоги, депресии, скуката и неприятните емоции в един безкритичен щастлив поток. Хю се чудеше дали в основата му не лежи метилов мепробамат? Но той разбираше съвсем малко от химия, а и знанията му бяха изостанали с хиляда години.
Като член на групата на главните прислужници Хю можеше да има всичко, което пожелае. Но той откри, че Мемток не е единственият от главните, който използваше умерено напитката; никой не би могъл да си пробие път нагоре в йерархията на прислужниците, ако се налива с наркотици. Понякога дори се случваше някой прислужник, който бе попрекалил с дозата, да се срине на дъното, защото не успяваше да издържи на благосъстоянието под формата на неограничено количество „Щастие“. Хю така и не разбра какво се случва по-нататък с тези хора.
Той можеше дори да държи по една бутилка в стаята си — това щеше да разреши проблема на Котето.
Реши да не иска легло за нея; боеше се, че Мемток може да заподозре, че използва детето единствено като куриер до женското отделение. Вместо това караше момичето всяка вечер да оправя дивана в дневната му.
Котето беше много наранена от това. Вече бе сигурна, че Хю не искаше да я използва да топли леглото му и смяташе, че така той я лишава от възможността да създава комфорт за мъжа и да му носи утеха. И това я плашеше. Ако нейният господар не я харесваше, можеше да загуби работата, която толкова много искаше. (Не посмя да се оплаче на Мемток, че Хю не й позволява да топли леглото му; докладваше за всичко останало, но не и за това.)
Тя се разплака.
Това беше най-доброто, което можеше да направи; през целия си живот Хю Фарнъм никога не бе успявал да устои на женските сълзи. Той я сложи на коленете си и й обясни, че я харесва страшно много (истина), че за негово огромно съжаление вече е твърде стар, за да може да се наслади на женска компания в леглото (лъжа), че спи леко и ако някой спи при него, това ще попречи на съня му (полуистина) и че е много доволен от нея и иска тя да продължи да му прислужва.
— А сега си избърши сълзите и си пийни малко от това.
Хю знаеше, че тя обича наркотика; поглъщаше своите порции като дъвка — той наистина наподобяваше мека дъвка, защото беше добавен прах за сгъстяването му. Повечето слуги предпочитаха „Щастието“ точно в дъвчащия му вид, защото можеха по цял ден да се движат в приятно опиянение, като го дъвчат, докато работят. Котето прекарваше свободните си дни в дъвчене. Когато разбра, че Хю няма нищо против това, започна да го дъвче и в покоите му, докато беше на работа. Затова той не се поколеба да й предложи напитката.