Но за живота под стълбите телевизията беше втора по значимост след „Щастието“. Котето я обожаваше.
Тя можеше да я гледа, докато Хю четеше, и да дъвче дъвката си, като от време на време развълнувано пропищяваше. След края на програмата въздъхваше щастливо, изпиваше малката си чашка „Щастие“ с изражение на огромна благодарност, докосваше челото си с ръка и отиваше да спи. Понякога Хю оставаше да почете още малко.
Той четеше много — всяка вечер (освен ако Мемток не се отбиеше на посещение) и почти половината от деня. С неохота отделяше време за преводите на Тяхна милост, но никога не ги пренебрегваше; те бяха ключът към по-добрите дни. Смяташе, че ако иска да преведе както трябва древната история, трябва да изучи и съвременната култура. Летният палат разполагаше с добра библиотека; той имаше достъп до всичко, което бе необходимо за работата му. Мемток го беше уредил.
Но основната му цел не бяха преводите, а да се опита да разбере какво се е случило в неговия свят, което е довело до създаването на този.
Затова в четеца му, в кабинета му, в дневната му винаги имаше по някой свитък. Според него принципът за отпечатване на свитъците бе възхитителен. Той механизираше старата книжна система и я превръщаше в нещо далеч по-ефективно от свързан сноп листове. За да се чете, беше достатъчно само да пуснеш в устройството за четене двойния цилиндър, да го включиш и да гледаш екрана. Буквите бягаха пред очите с определена скорост, до края на свитъка. След това цилиндрите се преобръщаха и започваха да се въртят на обратно, като на екрана излизаха редовете, които бяха напечатани на гърба отдолу нагоре.
Очите не губеха време да шарят напред-назад по редовете. Лек натиск ускоряваше уреда до скорост, приемлива за човешкия мозък. Щом Хю свикна с фонетиката, той започна да чете по-бързо, отколкото някога бе успявал да чете на английски.
Но така и не откри онова, което търсеше.
Някъде в миналото границите между факти, измислица, история и религиозни писания бяха започнали да се размиват. Дори след като разбра, че годината, в която беше започнала войната между Изтока и Запада, запратила го тук, сега се определяше като година 703 пр. ГП (преди Голямата промяна), на него все още му беше трудно да открие прилики между света, който бе познавал, и историята, описана в тези свитъци.
Лесно можеше да повярва на описанията за войната. Самият той беше свидетел само на първите й часове, но свитъците му даваха възможност да разбере как се бяха развили събитията по-нататък: ракетно-бомбеният холокост, който още в първите минути е ескалирал в „блестящ първи удар“ и „мащабен ответен удар“, е унищожил градовете от Пекин до Чикаго, от Торонто до Смоленск; последвалите огнени бури са нанесли десет пъти повече щети от бомбите; невропаралитичен газ и други отрови са довършили онова, което е останало след пожарите; чумни болести, чийто инкубационен период е свършил точно тогава, когато шепата оцелели са започнали да се съвземат и да си възвръщат надеждата — епидемии, които продължили да вилнеят дълго време, след като радиоактивният прах вече не бил смъртоносен.
Да, Хю вярваше, че всичко това се е случило. Умните момчета го бяха направили възможно, а глупавите момчета, за които те работеха, не само че не го бяха предотвратили, ами дори не бяха проумели какво ще се случи, когато умните момчета им доставили поръчаното.
Не, припомни си той, не че беше вярвал в лозунга „по-добре червен, отколкото мъртъв“ или сега му вярваше. Атаката беше сто процента едностранна — и той не съжаляваше за нито един мегатон от „мащабния ответен удар“.
Но ето, че се беше случило. Свитъците разказваха, че целият северен свят е бил унищожен.
А останалата част? Тук пишеше, че по време на войната черното население на Съединените щати е било държано в робство. Някой бе пропуснал цял век. Дали беше направено умишлено? Или бе просто резултат от объркване и липсата на сведения? Доколкото му беше известно, през Смутните времена в продължение на близо две столетия из целия свят са горели книжни клади. Изгарянето на книги продължило дори известно време след Промяната.
Дали историята е била изгубена, както се е случило с Крит? Или може би на свещениците им е било по-изгодно така?
И откога китайците се определят като „бели“, а индусите като „черни“? Погледнато реално, цветът на кожата на китайците и японците е почти толкова светъл, колкото на белите по негово време, а индусите определено са тъмни като повечето африканци. Но по негово време антропологичното разделение на народите беше съвсем различно.